Фред Саберхаген - Октагон

Алби бе подозрителен по природа и това според него беше една от причините, поради които никога не се беше женил. Знаеше, че не може да се промени, и затова използваше тази си склонност в полза на работата. Беше добър електроинженер, но бе прекарал по-голямата част от професионалния си живот в службите за охрана на различни частни или държавни предприятия. Робърт Грегъри му плащаше по-добре от другите. Той използваше инженерните способности на Алби Пиърсън повече, отколкото който и да било друг работодател. И навярно най-хубавото, според преценката на самия Алби, беше навикът на стареца да оставя служителите си сами да си вършат работата, след като веднъж покажеха, че са способни. Затова му харесваше да работи за стареца Грегъри. Това му даваше възможност да реализира всичките си дарби, включително и подозрителността си. Старецът бе водил дълъг и активен живот, и сега беше сигурен, че има някакви могъщи врагове. Той трябва да научи, помисли си Алби.

Алби разбираше, че не са го посветили във всичко, което ставаше. А в този случай и не смяташе, че се налага. Беше очевидно, че има някаква опасност — пряка или само загатната. Действителното нападение срещу къщата и нейните обитатели се приемаше за нещо много повече от отдалечена възможност. Сигурно промишлено съперничество, реши Алби, когато се опита да си представи каква е причината. Беше се занимавал и по-рано, на други служби, с подобни неща и не се притесняваше особено — просто ги разглеждаше като професионално предизвикателство, за което му се плащаше добре и което възнамеряваше да посрещне колкото можеше по-умело. Сега старецът го караше да проверява телефонните линии по два пъти дневно и през няколко дена обсъждаше с него как най-добре да отбраняват границите на имението и да подсилят вътрешната охрана, без да наемат повече хора. Старецът казваше, че не може да вярва на никого, който дойде при него сега. Ако Алби вече не го познаваше добре, щеше да си помисли, че шефът му започва да страда от параноя.

След като се облече в железопътния си екип и свърши със скромната си закуска, той провери още един път чантичката с инструментите и я закачи на колана си. После излезе от къщата през една от задните врати. Беше една от онези прелестни утрини в Джорджия, които Алби харесваше толкова много, защото бе израснал в Ню Йорк. През нощта бе чул песента на птицата-присмехулник — точно като в старата песен — и бе разорал малко по-добре за какво става дума в текста. Утре, ако условията позволяваха, щеше да си вземе почивен следобед и да го прекара с една жена… Тя започваше да намеква за женитба, което Алби по-малко или повече бе очаквал на този етап от взаимоотношенията им. Но все още не намекваше чак толкова често, че да се принуди да престане да излиза с нея… Това бе още един въпрос, по който мненията им с шефа му съвпадаха.

Като излезе от къщата, Алби мина през росната трева покрай тенис-корта. Подобно на плувния басейн, сега той не се използваше особено, макар да бе маркиран с инженерните знаци, свързани с проекта за улесняване на движението из района на дъщерята на стареца. На Алби му се искаше да има повече време за тази работа — Карълайн бе симпатично младо момиче в ужасно положение и заслужаваше да й се помогне колкото се може повече. Но улесненията за инвалиди не бяха по специалността му, а неговата собствена работа отнемаше цялото му време.

Разстоянието от къщата до тенис-корта беше само няколко метра, а от кортовете до скритата в жив плет ограда зад имението оставаше още съвсем малко. Не бе чак толкова далеч, колкото можеше да се стори на човек, ако гледаше някъде отпред. Отпред то приличаше на нечия ферма — или по-скоро, помисли си Алби, на онези имения, които бе виждал само на снимки и където човек би очаквал да види много хора, препускащи на коне след хрътките си на лов за лисици.

Оградата по задната граница на имението бе изцяло скрита от вътрешната страна с жив плет. Самата ограда беше мрежа с два реда бодлива тел отгоре и, разбира се, с вградени колкото се може по-незабележимо някои от най-добрите алармени устройства на Алби. Той бе прокарал и електричество, с три различни степени на волтаж. Разбира се, тази част от системата се включваше рядко заради съседските деца и други невинни или почти невинни минувачи. Понякога Алби сериозно се замисляше какво би могъл да направи, ако му позволяха да изгради защитни съоръжения и по-навътре в имението. Две огради като начало, със заравнена ивица земя между тях, под която можеха да се заровят какви ли не неща. Избирателна електрификация. А и роботите не се експлоатираха изцяло, макар че през последните две седмици бе получил разрешение да започне да реализира пълния им потенциал. Щом не му даваха и дума да отвори за човешки патрули, тогава трябваше да се използват наличните роботи — кучетата не бяха достатъчни.