Фред Саберхаген - Октагон

Положението на малките кръгли решетки или уши изглежда можеше да се настройва, а следователно да се приемат и предават микровълнови сигнали от различни посоки. Само че в дефилето нямаше нищо, което да ги изпраща или приема. Релсите се губеха в далечината на няколкостотин метра и в двете посоки. Не се виждаха сигнални кули или каквито и да било други комуникационни съоръжения. Ако долу минаваше влак, разбира се, зелената кутия на стълба можеше да осъществи удобна комуникационна връзка — но връзка с какво? Би трябвало да е с някакво друго устройство, което да има пряка видимост с нея или поне да е наблизо. Един поглед върху проклетото нещо беше достатъчен. То не би могло да върши особена работа на голямо разстояние.

Алби гледаше и обсъждаше със самия себе си дали трябва да се изкатери на стълба. Не знаеше какво още би могъл да научи за кутията, ако се качеше. Струваше му се, че характерът й е съвсем очевиден и отдолу.

Накрая реши да не се качва и продължи нататък — искаше да поразгледа и двата товарни вагона. Защото появата на каквито и да било вагони в този район беше рядкост. Другата железопътна линия беше стара. Движеше се покрай главната, а после просто свършваше. Била е построена преди десетилетия, с някаква неизвестна вече цел, и сега се използваше съвсем малко. Между релсите растяха високи бурени.

Когато стигна до по-близкия вагон, Алби се наведе, за да разгледа отблизо колелата и ходовата част. Не му говореха нищо. Тогава го погледна отстрани. Написаното със светла боя име показваше, че принадлежи на железопътна компания далеч от Джорджия, но това, разбира се, не означаваше нищо — стоки се превозваха непрекъснато из цялата страна. Голямата, плъзгаща се врата на вагона бе напълно затворена — изглеждаше заключена и запечатана. След миг, Алби посегна към монтираната отстрани стоманена стълба и се качи до половината. Това му даде възможност да се приближи до запечатаната врата достатъчно, за да достигне устойчивата на атмосферни влияния кутия, прикрепена наблизо. В нея имаше някакви сгънати листове хартия и след малко Алби успя да ги извади. Бяха два листа от нечия компютърна разпечатка — тези дни почти всичко идваше в такъв вид. Съобщението, ако можеше да се нарече така, се състоеше от разбъркани букви и цифри. Някакъв много сложен жаргон — може би, ако Алби беше истински железопътен работник, щеше да е в състояние да го разбере. След като помисли около минута, реши, че то навярно означава, че товарът на този вагон произхожда от няколко различни места и е предназначен за Мариета, щата Джорджия. Ако предположенията му за значението на съкращенията бяха верни, две от местата, откъдето пристигаха стоките, бяха арсеналът Роки Флатс, близо до Денвър, и Гари, щата Индиана.

Може би старецът Грегъри знае за какво са тези товарни вагони, а също и какво е предназначението на онова устройство върху стълба, помисли си Алби, докато връщаше разпечатката и слизаше на земята. Спокойно можеха да са част от някой проект, разработван в момента от него. Но ако беше така, Алби смяташе, че старецът щеше да му каже, преди да замине предишната нощ на онова изненадващо делово пътуване. Почти бе станало полунощ, когато Карълайн съобщи на семейния шеф на охраната, че баща й ще отсъства няколко дни. Ако Алби бе имал възможността да поговори със стареца, той би му споменал за разузнавателната акция, която планираше за сутринта, за товарните вагони и за странното устройство. Сега Алби някак си не мислеше, че старецът знае нещо за тях.

Той заобиколи втория товарен вагон. На дървената му стена не пишеше нищо и Алби не си направи труда да се качи, за да погледне съдържанието на кутията до вратата.

Разузнавателното му пътешествие започваше да прилича на губене на време. Алби едва се беше обърнал, за да отиде и поогледа за последно микровълновото устройство на върха на стълба, когато зад него се разнесе шум. Стори му се, че идва от вагона, върху който преди малко се беше качвал. Алби рязко се завъртя. Беше единичен глух звук, сякаш някой бе изпуснал тежък метален предмет, кутия или щайга.

Каквото и да беше това, то не се повтори. Сега Алби направи бавен пълен кръг около вагоните, като ги гледаше непрекъснато. От обратната страна, където още не беше гледал, вратите бяха затворени и заключени, както очакваше. Но точно до ключалката на първия вагон беше пробита дупка с диаметър около два сантиметра и половина — а може би и прогорена, тъй като вътрешната й повърхност беше черна и гладка. Дали дупката беше стара или нова? Трудно можеше да се определи.