Фред Саберхаген - Октагон

Но старецът бе забранил взимането на каквито и да било мерки, които биха превърнали задната му ограда в нещо като Берлинската стена. Освен времето и парите, които биха се изразходвали за тази цел, те навярно по-скоро щяха да привлекат вниманието, отколкото да попречат на някой да влезе. Алби трябваше да признае, че старецът имаше право.

Сега той се промуши между живия плет и телената ограда и се насочи към любимия си наблюдателен пост. Оттам можеше да гледа с бинокъл на 25–50 метра надолу — погледът му обхващаше цялото дъно на дефилето, откъдето минаваше железопътната линия. Когато Алби се поставяше мислено на мястото на човек, който възнамерява да разузнае или да нападне крепостта „Грегъри“, дефилето му се струваше най-привлекателният за тази цел път. Би бил много по-подходящ, отколкото да се опитва да се добере до имението отпред или да пресича оградените и охранявани частни земи от някоя друга страна.

Тази сутрин предварителната му инспекция с бинокъла показваше, че двата товарни вагона върху разклонението на железопътната линия изглеждат по същия начин, както и когато се бяха появили за пръв път преди два дни. Другият обект, изникнал там едновременно с вагоните, също не беше променен — той му приличаше на някакъв микровълнов приемател, поставен върху един от телеграфните стълбове, чиято безкрайна редица се точеше покрай релсите. Нещо в него безпокоеше Алби. Това бе и основната причина, поради която беше сметнал за наложително провеждането на детайлна инспекция тази сутрин.

Алби скри бинокъла в храстите на живия плет и излезе през малката задна врата. Отвън тя изглеждаше подканващо лесна за отваряне — той беше истински горд с нея. Ако не му позволяха да построи двойна ограда, поне външният вид и защитната система на тази врата даваха воля на дарбите и въображението му.

След като излезе навън, Алби пак заключи обикновената ключалка и прибра ключа в джоба си. Беше застанал на ръба на стръмен склон, обрасъл тук-там с дървета и храсти, през които надолу не водеше ясно очертана пътека. За да избегне утъпкването дори и на намек за пътека, той се спускаше в дефилето всеки път от различно място и се връщаше отдругаде.

Докато предпазливо се спускаше по склона, днес Алби внимаваше за белези, че някой друг е минавал през тази малка пустош. Не бе откривал много следи от други хора — няколко бирени кутии, една използвана гума, — а и не бе виждал нещо да показва, че имението на Грегъри се шпионира оттук. Склоновете на дефилето вероятно бяха собственост на хората от железопътната компания, но те изглежда не проявяваха интерес към тях.

Когато стигна до разчистения участък в дъното на дефилето, Алби спря за кратко, все още скрит сред гъсталака, и преди да излезе на открито, огледа подозрително района. Двата дървени товарни вагона стояха неподвижно върху разклонението на линията и изглеждаха изоставени. Откъм горичката на отсрещния склон на дефилето, от другата страна на двойната линия, започна да грачи врана. Но птицата не влагаше в това много усилия — навярно Алби бе първият натрапник, който я притесняваше тази сутрин.

Сега той излезе от гората и се изкачи по малката могилка от чакъл на линията. Вървеше небрежно, като работник, който има пълното право да се намира там и да върши онова, което вършеше. Разхождаше се по релсите, а после и край тях, като същевременно оглеждаше наоколо. Ако влаковете спазваха обичайното си разписание, известно време нямаше да му пречат. Това бе и основната причина да избере за инспекцията си толкова ранен час. А и никога не бе виждал в района истински работници толкова рано сутринта.

Край релсите, редицата от телеграфни стълбове носеше стегнато товара си от жици. Когато Алби стигна до основата на стълба, който го интересуваше, той спря и погледна нагоре към основния обект на разследването му. Оттук можеше да го разгледа по-добре, отколкото с бинокъла от върха на хълма. Видя малка, метална, устойчива на атмосферни влияния кутия с убитозелен цвят, към която бе отклонена телеграфна жица. От двете страни на кутията, като уши, бяха разперени две малки, кръгли метални решетки, които трябва да означаваха, че устройството използваше микровълни.

На Алби му се струваше, че кутията някак не е на мястото си. Разбира се, той не беше голям експерт по железопътните комуникационни съоръжения, а в днешно време техниката в много области се развиваше толкова бързо, че един неспециалист едва ли можеше бъде в течение. И все пак…