Фред Саберхаген - Октагон

— И аз никога не съм те чувала. Миналата нощ обаче, наистина говореше.

Над вестника, очите му бяха кръвясали и изглеждаха уморени.

— Добре. Какво съм казал?

— Има ли значение? Просто…

— Какво съм казал? — Той не обичаше да повтаря. Днес не беше подходящ ден да го ядосва.

— Е, ако има някакво значение, струва ми се, че те чух да казваш нещо подобно на „весел камък“ — отговори Джорджина.

Лицето му беше непроницаемо. Той обърна нова страница без да гледа вестника и го остави да падне на пода.

— Не ме изоставяй, Джорджи.

— Казвала съм ти, че няма — отвърна тя нежно. — Няма. Съвсем съм полудяла, разбираш ли? Изобщо не съм на себе си. Може да съсипя кариерата си, но оставам тук.

— Ще ти се отблагодаря някак си. Имам нужда от теб.

— Знам. — Джорджи се протегна през масата и стисна ръката му. Като никога, изглеждаше почти безпомощен. Тя си прочисти гърлото. — Днес наистина трябва да разработим някакъв сигурен план. Законен или не. След онова, което направи по отношение на Алекс, очевидно няма смисъл повече да се опитвам да спазвам стриктно закона.

— Весел камък, казваш.

— Така ми прозвуча, да.

— Не споменавай пред никого за това.

— Добре. Няма.

Отблизо се чу телефонен звън. Идваше от устройство, което висеше на стената и не изглеждаше по-дебело от обикновена картина — поставена в рамка гравюра на Миро.

Боб се обърна към стената.

— Да?

От вътрешния телефон долетя гласът на Карълайн.

— Татко? Някакъв мъж се обажда и казва, че е от ФБР.

Боб използва една салфетка, смачка я и я захвърли на масата.

— Добре, свържи ме с него. Ще говоря оттук.

— Г-н Грегъри? — чу се миг по-късно някакъв нов глас откъм рамката. — Аз съм Гъс Фехнър от управлението в Атланта, Федерално бюро за разследване.

— Да.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса за инцидента в Лос Аламос, Ню Мексико, където наскоро катастрофира ваш самолет.

— В офиса си ли сте в момента, г-н Фехнър? Бих искал да ви позвъня там, ако не възразявате.

— Разбирам, господине. Ще чакам да се обадите.

— Карълайн, ще ме свържеш ли? — Боб отпи от кафето си. Изглеждаше по-добре, сякаш трябваше да се сблъска незабавно с някакво предизвикателство. Той и Джорджина се гледаха един друг над тясната маса. Пристигна един робот и започна да разтребва.

— Свързах се с г-н Фехнър, татко.

— И така, господине — започна отново агентът, — чудехме се дали точно с този ваш самолет не е свързано нещо особено, което да е допринесло да се случи нещастието.

— Допринесло? Как?

— Разбираме, че често се занимавате с различни проучвания. Може би някакво устройство на борда, което да е спомогнало за странната реакция на инсталацията за слънчева енергия. Разбирам, че се занимавате с разработване на необикновен хардуер.

— Това е смешно, г-н Фехнър.

— Опитваме се да проверим всички възможности.

— Разполагате с останките или по-скоро предполагам, че хората от ФАУ 9 9 Федерално авиационно управление. — Бел.пр. трябва да разполагат с тях. Ако на борда са били открити странни устройства, те не са били поставени там от мен.

— Ще ни бъде необходим списък на инсталираните навигационни съоръжения и така нататък… Вижте, господине, зная, че може да ви прозвучи като твърде невероятна възможност, но известна ли ви е някаква причина, поради която някой би искал да убие д-р Брамагуптра?

— Никой не би трябвало да иска да убие Хенри. Или Скоти. Но се е случило. А Скоти остави жена и две малки деца.

— Да, разбира се. Имаше ли Скоти някакви неприятности, за които да знаете, д-р Грегъри?

— Не и с мен. Или такива, за които да зная.

— Според информацията ни, д-р Брамагуптра е бил на път за Атланта, за да се срещне с вас.

— Вярно е.

— Което е щяло да бъде първата ви среща очи в очи от няколко години насам.

— И това е вярно.

— Имате ли нещо против да ми кажете, за какво щеше да бъде тази среща?

— Беше нещо като импулс. Просто наскоро започнахме да контактуваме отново, имам предвид да разговаряме по телефона.

— За какво?

— Неотдавна племенникът ми имаше път натам и намина към Хенри. А и открихме, че внукът на Хенри и аз участваме в една и съща игра.

— И аз искам някой път да участвам в тази игра заедно с вас, д-р Грегъри. Но сега за племенника ви. Къде се намира в момента?

— Наистина нямам представа.

— Разбирам. — Последва пауза. Сякаш човекът от ФБР не е съвсем наясно как да продължи, помисли си Джорджина. Тя и Боб размениха неуверени погледи. В начина на задаване на въпросите имаше нещо странно.