Фред Саберхаген - Октагон

Стигнаха до магистралата, пътуваха кратко време по нея и отново се отклониха. Още един второстепенен път, неизвестен на Джен.

— Къде ни водиш сега?

— У дома. Както казах. Просто си помислих, че бих могъл да мина но този път и да поогледам нещата.

— Тук ли е станала катастрофата? — попита Ханк.

— Наблизо. Искам само да хвърля един поглед, доколкото е възможно.

Пътуваха, после завиха и отново продължиха нататък. С известно умствено усилие, Джен си помисли, че сега повече или по-малко знае къде се намират. Всъщност, изобщо не бяха далеч от къщи и можеха да се приберат оттук още по-бързо, ако Ед свиеше надясно…

Той зави наляво — мястото беше необитаемо, скрито в непрогледен мрак. А предните фарове на колата осветиха някакво превозно средство, паркирано до пътя, отстрани на който се виждаше оградата на охраняваната територия на лабораториите, с обичайните забранителни знаци. Превозното средство беше фургон от някакъв нов модел, но самият той едва ли можеше да се нарече нов, защото очевидно бе много използван. Спечена кафеникава кал покриваше цялата му повърхност, иначе боядисана в сиво и жълто.

Еди промърмори нещо, което прозвуча като възклицание или изненада. Той намали и спря колата на около петнайсетина метра от фургона, като го освети напълно с предните фарове. Беше тъмен и неподвижен, а и изглежда в него нямаше никой. Ед се огледа, измърмори нещо с раздразнение и отново откопча радиостанцията от колана си.

— Матрица — повика той, — тук е Солон 8 8 Солон (ок. 640–560 г. пр. Хр.) — атински политически деец и поет. — Бел.прев. . Обади се. — Но оттам се чу само взрив от пращене.

Ед изруга, нещо, което не бе характерно за него. Почука рязко по апарата с кокалчето на пръста си, но и това не помогна. Тогава го остави и посегна към волана, сякаш, за да потегли, но се отказа. Остана просто да седи и да гледа ядосано фургона.

— Изглежда, като че ли в него няма никой — отбеляза Джен. Струваше й се, че зад тъмния прозорец вижда някаква ниска, ъгловата сянка — сякаш някой беше оставил на мястото на шофьора голяма кутия. Но нямаше човешки силуети и нищо не помръдваше.

— Познавам този фургон — мърмореше Ед толкова тихо, че едва се чуваше. — Трябва да е същият — експеримент за автоматичен контрол на магистралите. Преди месец ни съобщиха, че е откраднат, а после казаха, че просто е станала грешка в документацията. Бил даден под наем на някакъв екип в Джорджия. — Той отново вдигна радиостанцията. — Матрица, Матрица, тук е Солон. Чувате ли ме?

Джен видя, че фургонът отпред имаше регистрационен номер, който не бе обичаен за Ню Мексико. Но не можеше да каже какъв беше той. Дебелият пласт кал скриваше не само знаците, но и цвета му.

Ед за пореден път остави радиостанцията, този път с гняв.

— Добре — каза той през зъби. — Първо ще се наложи да ви върна в станцията.

— Не искаме да се връщаме там — възрази Джен. — Ед, ако искаш да излезеш и да поогледаш, защо просто не се приближиш и не го направиш? Не се притеснявай за нас. Даже няма да гледаме, ако предпочиташ. А видим ли някакви тайни, няма да говорим за тях.

— Не става дума за тайни. — Ед пое дъх и очевидно направи опит да се отпусне. — Добре тогава. Ще ми отнеме само секунда. Нямам основания да мисля… Джен, мини на шофьорското място, а? И само дръж фаровете насочени към фургона.

— Разбира се. Защо не?

Щом Ед излезе, Джен се премести на неговото място. И с удивление забеляза, че той държи пистолет, сякаш появил се отникъде. Дали не е бил въоръжен и през цялото време, докато излизаха заедно?

Двигателят на колата продължаваше да работи. Ед излезе от светлината на фаровете и направи широк кръг, за да приближи до неподвижния фургон изотзад. Тя видя неясно как отива към него откъм другата му страна. Той надникна през прозореца. После излезе на светлина до фургона. Очевидно се беше успокоил до известна степен, защото отново бе прибрал оръжието.

Оттам й махна почти небрежно и извика:

— Искам само да видя регистрационния номер. Ще се върна след мъничко. — И се обърна към предната част на фургона, като клекна, за да изстърже спечената кал.

Когато двигателят на фургона изрева, Ед рязко се изправи и пак извади пистолета. Отскочи назад, несръчно полунасочил оръжието, сякаш не знаеше какво да прави с него в такава ситуация.

Фургонът се стрелна напред с пълна мощност и мина само на няколко сантиметра от Ед. Той отскочи отново, после побягна към колата, където чакаха и наблюдаваха сцената Джен и Ханк. Фургонът го последва с рев, като се опитваше да му отреже пътя. Ед се отдръпна и побягна в обратната посока, към оградата. Джен едва не му изкрещя. Ръцете й стиснаха кормилото на колата. С припряни движения, тя понечи да я подкара, без да знае какво ще прави след това.