Фред Саберхаген - Октагон

Отец Фред мълчеше. Но толкова очевидно бе заинтригуван от проблема или от нещо, подсказано му от същия проблем, че това насърчи Алекс да го притисне.

— Казвате, че никога не сте се срещал с ОКТАГОН. Но вие сте се срещал с него — в света, в който той съществува най-истински. Вие сте в играта от самото начало, нали? Така си и мислех. И владенията ви са съседни с тези на ОКТАГОН.

— Имаме обща граница.

— Значи трябва да сте се натъквал на него и да сте общували по някакъв начин. Какъв тип… герой е той? Знам, че е строител на империи. Имам предвид, как ви се струва?

Сега вече отец Фред бе изключително заинтригуван. Той погледна към телефона на бюрото си, но само защото се боеше, че може да звънне и да го прекъсне в този момент.

— Как ми се струва? — Свещеникът хвърли на Алекс проницателен поглед. — Ами, с него сме скарани почти от самото начало на играта, тъй че всъщност не сме общували чак толкова много. Той свали някои от корабите ми още в един от първите ходове и аз му го върнах. Оттогава се бием непрестанно. Общата ни граница сега е здраво укрепена откъм моята страна, а предполагам, и откъм неговата. Всеки от нас, разбира се, е правил опити за създаване на съюзи срещу другия. Както знаете, той е строител на империи, но ако ме попитате за героя му в играта, би трябвало да ви кажа, че играе като берсерк — ужасно агресивно и безмилостно. А в тактическо отношение — толкова хитро и проницателно, че може да се измъкне от всичко.

Внезапно отец Фред изглежда осъзна колко зловещо сериозен е станал и, почти усмихнат, свали градуса на напрежението.

— Но, по същия начин, хората, които ме познават само от играта, спокойно биха могли да ме сметнат за коварен и хитър. — Идеята очевидно го забавляваше.

— Какво бихте казал — попита Алекс, — ако ви съобщя, че ОКТАГОН е дванайсетгодишно момче?

— Би ми се сторило невероятно. Освен ако, разбира се, истинският ОКТАГОН не е отпаднал наскоро и момчето не се е включило като негов заместник.

— Не. То участва от самото начало. Казаха ми, че е изключително умно.

— И все пак. Ако е истина, бих казал, че някой трябва да му помага.

— Предполагам, че е възможно. — Еди явно оказваше на Ханк известна подкрепа, поне от време на време — Еди Маклорин, тъмнобрадият мъж от „Берсерки“. И от дома на Брамагуптра. И от лосаламоската служба за сигурност. — Можете ли да кажете, че ОКТАГОН е също и коварен? — попита Алекс. — Или е от играчите, които смятат за въпрос на чест да са почтени?

Свещеникът се намръщи.

— Не знам. Разбирате ли, поради стратегически съображения, които нямат нищо общо с морала, някои играчи ограничават коварството си до едно главно предателство на игра. Имам предвид, че си изграждат репутацията на честни, като в началото на играта спазват споразуменията си и така нататък, дори когато честността им навлича някакви неприятности. А после, щом настъпи обратът в играта — истински нож в гърба! Има играчи, убеден съм в това, които са издигнали коварството в изкуство само по себе си.

— Но не бихте нарекъл ОКТАГОН особено коварен.

— Както казах, не разполагам с доказателства за подобно нещо. Но е възможно това да стане по-късно, ако се придържа към традицията да се забива само един, но фатален нож в гърба. Пък и, вече ти обясних, аз съм му враг в тази игра почти от началото. — Очите на свещеника блестяха.

— Играта много ви вълнува, нали?

— Тя би трябвало да вълнува много и вас, щом сте дошли чак дотук, за да се срещнете с мен. Къде живеете, Хенри, в предградията ли?

— АГРАВАН и аз сме на път в момента. Когато имам постоянен адрес, ще трябва да ви го съобщя. Чудя се, откъде ли е дошло това проклето име. Звучи като яд 7 7 На английски — aggravation. — Бел.прев. .

Рийман вдигна вежди.

— А, сигурно е точно това. Макар че не знам защо някой го е избрал за име на герой в играта — обикновено хората избират нещо, което звучи величествено и героично, или пък съвсем глупаво — и, между другото, като стана дума…

Поглеждайки към ръчния си часовник, отец Фред промърмори нещо и бързо се измъкна иззад бюрото. Отиде до близкия шкаф и отвори едно от чекмеджетата. За миг Алекс хранеше надеждата, че ще получи най-после нещо за пиене. Но отец Фред извади от чекмеджето някакви листове, които вероятно бяха материали, свързани с играта.

Той ги подреди, разгърнал ги близо до ризата си, като карти за покер. Погледна към Алекс, после часовника си и направи гримаса.

— Какво знаете за ДЕВА? — попита забързано той.