Фред Саберхаген - Октагон

Откри, че си гризе ноктите — нещо, което не беше правил от шестнайсетгодишна възраст.

— Нека ви попитам нещо — каза той. — Какви са отношенията ви с ОКТАГОН в играта?

— Х-м. Него ли подозирате, че се крие зад тези физически нападения?

— Не, не бих казал това. Нямам никакви конкретни подозрения. Просто някои хора в играта страдат от истинско насилие в реалния свят. И доколкото ми е известно, всички те са противници на ОКТАГОН.

— Ами… — Свещеникът погледна към Алекс за миг и очевидно стигна най-после до извода, че навярно не е луд. — ОКТАГОН ми беше враг, както и, доколкото зная, на АГРАВАН. В момента говоря само за играта, разбира се.

— Разбира се.

— В реалния свят, той живее далеч оттук и не знам достатъчно за него лично, за да мога изобщо да го преценявам.

— Живее в Ню Мексико.

— Адресът му е някъде тук, да. В такъв случай, навярно сте имал повече контакти с него, отколкото аз. Кажете ми, вие негов противник ли сте в играта?

— Бях. АГРАВАН беше. Казвам „бях“, защото може вече да ме е унищожил.

Отец Фред направи пауза и си прочисти гърлото.

— Знаете ли, струва ми се, че самият ни разговор е пример за онова, което обсъждахме преди малко. Вие имате проблем в реалния свят и смятате, че може да е резултат от нещо, случило се в играта, когато АГРАВАН навярно е нападнал ОКТАГОН или го е предал.

— Не съм правил такова нещо.

— Тогава предшественикът ви, Тарталия. Не знаете какво може да е станало, нали?

— Не, предполагам, че не знам.

— Играта като форма на изкуството — каза отец Фред, внезапно и неочаквано развеселен, — е друг аспект, който силно ме интересува.

— Форма на изкуството ли?

— Откривам, че все повече разглеждам игри от рода на „Старуеб“ като… някаква история. Като велик руски роман, навярно, пълен с герои, които изглеждат съвсем живи. Имам предвид живи в смисъл, че истинските хора не се възприемат толкова добре. Героите в романа или в играта могат да бъдат разбрани по-цялостно. Имам чувството, макар че е възможно и да греша, че великите романисти биха били и велики играчи, ако се опитат.

— Х-м.

— Когато казвам, че героите се възприемат като по-живи от истинските хора, то е защото съществуват в по-тесни граници. Ако разглеждаме самия живот като роман или игра, което навярно в известен смисъл е съвсем приемливо, в такъв случай само Господ може да е техният автор. Или пък може да ги чете, наблюдава, критикува, да ги разбира изцяло.

— Струва ми се, че никога не съм чел руски роман — това беше най-уместният коментар, който Алекс можа да измисли.

— Нямам предвид това, което се пише в наши дни. С изключение на Солженицин и, предполагам, онова, което излиза нелегално зад Желязната завеса. Не мисля, че написаното от официално одобрените писатели, може да се вземе предвид. Но някога трябва да прочетете нещо от Толстой. Достоевски. Има евтини издания с хубави преводи. Нека не ви отблъсква фактът, че се смятат за класици.

— Няма. — Как стана така, помисли си Алекс. Дойдох тук, за да съобщя за едно убийство, а вместо това ми изнасят урок по литература. И урокът ми е интересен — седя и го слушам. Представи си как някой ден се връща тук като студент. И размишлява за други убийства, постигайки по този начин успех в живота.

— Според мен — продължаваше отец Фред, — най-добрите игри, подобно на най-добрите книги, притежават потенциал за развиване на човешкия ум чрез опита, въплътен в тях. Благодарение на компютрите става възможно да се играят по-добри, по-бързи игри от когато и да било в миналото.

— Да. Но предполагам, че винаги е имало хора, като Наполеон, Хитлер и прочее, които са мислили за целия свят като за гигантска игрална маса.

Рийман кимна оживено.

— Игрална маса, отрупана с мънички оловни войничета, които съществуват само, за да бъдат местени насам-натам от своите господари и да бъдат използвани за техните цели. Да, боя се, че има хора, които виждат света по този начин.

— А други — добави Алекс, удивен от острата си проницателност, — виждат ТЕЛЕЦ, АГРАВАН, ОКТАГОН, АРХАНГЕЛ и останалите като по-действителни, отколкото са всъщност. Сигурен съм, че за някои хора това би било лесно.

Свещеникът обмисли думите му.

— Не схванах мисълта ви.

— Вижте… когато ме посрещнахте долу, първото нещо, което казахте, беше: „Вие сте АГРАВАН“. Това бе преди да помислите за мен като за Карл или Хенри. От думите, които ви е предала вашата икономка, вие сте разбрал, че е дошъл АГРАВАН. Значи той съществува. И би могъл да се окаже някой съвсем отделен от Хенри Бригс.