Фред Саберхаген - Октагон

Джорджина разбра, както почти всеки път, когато посещаваше тези части на къщата, че мъжът, за когото работеше и с когото понякога спеше, наистина бе необикновен човек. Боб Грегъри можеше да предложи много неща на света.

В тази къща Джорджина бе видяла безброй странни електронни съоръжения. В това обаче имаше нещо особено странно — но какво точно? Едва след като Карълайн завърши маневрата си и внимателно спря количката там, където искаше пред масата, Джорджина разбра, в какво се криеше тази особеност: върху устройството очевидно имаше съвсем малко средства за ръчно управление.

Тя очакваше Карълайн да се обърне към нея за помощ, за да се справи с онова нещо, каквото и да бе то. Но молба не последва. Джорджина трябваше само да гледа, докато момичето използваше контролираното от брадичката й управление на количката, за да я откара на място, където тежестта й — сега колелата бяха застанали върху две метални плочи точно пред масата — очевидно задейства някакъв прекъсвач. Едва сега Джорджина забеляза металното, приличащо на корона съоръжение, закачено на тавана над същото място. То започна бавно и леко да се спуска надолу и миг по-късно застана върху тъмната коса на Карълайн.

Веднага след това екраните и течнокристалният дисплей оживяха и по тях се появиха различни светещи символи и линии.

— Алфа-вълни, Джорджи. — Карълайн можеше да обърне глава под короната достатъчно, за да се усмихне на по-възрастната жена.

— Алфа…?

— Мозъчните ми вълни. Виждаш ли там, на екрана?

— Аз… и това са сигнали от мозъка ти?

— Просто обикновена електрическа активност. Според думите на татко, тя показва поне, че в главата ми има нещо. Със съответните съоръжения е лесно да се улови и усили. Хората се занимават с алфа-вълните от години. Трудното е да се науча да ги изменям, когато поискам, така че да мога да ги използвам като контролен сигнал. Засега работя най-добре по метода с очната ябълка.

— Очната ябълка…

— Виж какво става, Джорджина, когато погледна отново към екрана пред мен. Виждаш ли онова мъничко нещо, което виси пред короната, почти като микрофон?

В действителност, Джорджина точно за това и го бе помислила.

— На него има малък лазер, който непрекъснато насочва към дясното ми око тънък светлинен лъч. В зависимост от това как се отразява лъчът, той може прецизно да определи в коя точка от екрана гледам. А после, като мигна по този начин…

На екрана пред Карълайн се появиха още светлинки. Бяха разположени в нещо като шахматна дъска, чиито квадратчета и правоъгълничета бяха отбелязани със символи. Сега Джорджина забеляза, че символите включваха всички букви от азбуката и цифрите от нула до девет, както и някои препинателни и математически знаци. Цветът на няколко квадратчета от шахматната дъска започна да се променя в бърза последователност, сякаш беше вкаран кратък код.

Няколко секунди по-късно вратата в другия край на стаята се отвори и влезе една от плоскоглавите машини-прислужници, използвани за общо предназначение.

— Отиди кухня — произнесе Карълайн с висок, ясен глас. — Донеси. Два. Ледени чая.

Със спокойния си женски глас, машината повтори веднъж заповедта. След това тръгна обратно.

Последва мълчание, а после Карълайн попита:

— Джорджи, ще ме почешеш ли лекичко по носа? Ужасно ме сърби, а точно сега не съм свързана с ръцете си… а, така е по-добре. Благодаря.

— Предполагам, че наричаш свои ръце онези неща на другата маса.

— И крака. Но изглежда, ще мине известно време, преди татко да реши, че са готови. Вече мога да плувам малко. И да се изправям с тях, но когато се опитвам да ходя, обикновено падам. Има някакви серводвигателни проблеми, проблеми с акумулатора и всевъзможни други недостатъци. Инженерите обаче, са доволни от програмирането на управлението от холографните записи. Твърдят, че щом получат работещ хардуер, ще мога да скачам и да танцувам — поне валс — и че няма да изглежда гротескно. Точно като танцьорка, облечена в костюм, с всички онези пластмасови подпори. Ала аз не съм чак толкова въодушевена. Татко непрекъснато ми казва да не храня прекалено големи надежди. Както и да е, кабинетът ми вече е функционален, какво ще кажеш? Мога да бъда истинска секретарка. Умея да работя с пишеща машина, като използвам този дисплей. И с компютри, разбира се. И с телефони.

Карълайн все още обясняваше как управлява домакинските машини от това място. И роботът току-що се бе върнал с два ледени чая, когато прозвуча мек, постоянен звън.