Фред Саберхаген - Октагон

— Бихме могли да се обадим по телефона на хората от „Старуеб“ — предложи той. — И да питаме за Айрис Кардано.

— Нека първо помислим — каза чичо Боб. После издиша така, че щеше да прозвучи като въздишка, ако не беше толкова силно. — Изглежда ме предизвикват да извадя всичко наяве. Принуждават ме да разкажа на правителството историята за кода. Може би трябва да направя точно това.

— Може би трябва — съгласи се Джорджина. — Ако можеш да докажеш, че тази история не е толкова невероятна, колкото звучи.

— Така е — рече много тихо чичо Боб, впил поглед в нея. После удари с длан по бюрото, което накара останалите трима да скочат. — Така е! Те искат да предизвикат вкарването на моята половина от кода в системата. Щом веднъж започна да разказвам на хората за кода, това е неизбежно. Някой ще опита да го направи, за да потвърди моята история. Трябва да са използвали половината от кода на Хенри, за да скалъпят някаква тъпа клопка в системата, тъй че, щом бъде вкарана и моята половина, нещата да изгърмят.

— Да изгърмят ли?

— О, нямам предвид бомба, Джорджина — обърна се нетърпеливо към нея той. — Но цялата мегасистема или голяма част от нея може да бъде унищожена. Имам предвид срив в програмирането, което ще стане неефикасно. Можеш ли да си представиш каква неочаквана бомба в обработването на данните в цялата страна би било това?

— Ти ми кажи.

— Все едно да се разрушат жилищата на всички — къщи и апартаменти. Днес цялата ни икономика е напълно зависима от свързаните помежду си компютри. Унищожи мегасистемата и изобщо няма да е необходимо да ни нападаш с ракети. Макар че, ако в същото време срещу нас бъде извършено и някое агресивно военно действие… Казвам ви, хора, страх ме е.

— Мен ме е страх от няколко дни — обади се Алекс.

Чичо му се обърна към него.

— Алекс, колко от приятелите и сътрудниците на Хенри видя, когато го посети?

— Не много. Един човек — Еди Маклорин — разговарях с него около пет минути. Каза ми, че работи в охраната на лабораториите, а и ходи с Джен, снахата на Брамагуптра.

Чичо му кимна.

— Еди Маклорин — повтори замислено той. — Това име не ми говори нищо.

— Освен това — продължи Алекс, — Еди е един от програмистите на „Старуеб“ при Айк Джейкъби. Там работи почасово. А Айрис ми каза, че Джейкъби държи програмата на „Старуеб“ в тайна. Тя спомена, че много хора се опитвали да я открият.

Чичо Боб го гледаше озадачено.

Джорджина хвърли поглед към часовника си.

— Налага се да вземем някои решения — съобщи тя. — Ако наистина вярваме в онова убийство в Албъкърк, ще трябва да влезем във връзка с властите по този въпрос. Фактът, че просто в комуникациите на полицията е имало някакво объркване, не променя нашите задължения. Струва ми се, всички можем да се закълнем пред съда, че Алекс е пристигнал тук снощи объркан и изтощен, и че е трябвало да си почине, преди да може да разговаря разумно. Но сега си е починал и отново ни е преразказал същата история спокойно. Ако смятаме, че в историята му изобщо има някаква истина, наш дълг е да съобщим за нея — та той говори за убийство.

Чичо Боб се усмихна.

— Ще го задържат ли, как мислиш?

— Смятам, че ако убийството, което той описва, се потвърди, шансовете да не го задържат са много малки. Особено, след като вече е избягал веднъж, за да не бъде арестуван. Съжалявам, Алекс.

— Бях замаян, когато избягах, нали така казахте и самата вие? Бях в шок.

— Отлично, сигурна съм, че съдът ще вземе това под внимание, особено, след като се предадете доброволно. Но все пак сте избягал.

Чичо Боб все още се усмихваше.

— Това не ми харесва, Джорджина. Изобщо не ми харесва. Имам усещането, че ако сега предадем Алекс, ще постъпим точно така, както им се иска на тях. На практика, щом веднъж влезе в затвора, той ще се превърне в заложник.

— Приписваш на тези тайнствени „тях“ много голяма власт.

— Наистина. Залагам живота си за това.

Джорджина махна с ръка. Алекс за първи път я видя да изглежда безпомощна.

— Да не би да предлагаш да се опитаме да му помогнем да избяга? — попита тя. — Трябва да разбереш, че това е абсолютно невъзможно.

— Знам, че не можеш да търпиш такива неща, Джорджи. Не бих и те молил. Струва ми се, че за момента ни даде всички необходими юридически съвети. А сега, ако ти и Карълайн ни оставите за малко, бих искал да поговоря насаме с племенника си.

Без да каже нищо повече, адвокатката дръпна назад стола си, взе си тефтерчето и излезе, като спря на прага, за да отправи дълъг предупредителен поглед към двамата мъже. С притеснен вид, Карълайн подкара количката си след нея. Джорджина протегна назад ръка, за да затвори вратата.