Фред Саберхаген - Октагон

— Да. — Пръстите на чичо Боб барабаняха по бюрото. Когато поискаше, определено можеше да бъде авторитетен и убедителен. — Знам, че звучи непоследователно. Но е най-доброто обяснение, до което успях да стигна при наличните факти.

Адвокатката му плуваше вече в свои води.

— Имаш ли някаква представа — настояваше тя, — защо биха извършвали тези непоследователни действия?

— И аз стигнах до същия въпрос — вметна Алекс. — Какво толкова важно за някого съм правил в Ню Мексико, че да иска да ме убие? Дали по някакъв начин не съм стигнал почти до откритието за съществуването на този таен код? Проучвах компанията „Берсерки“, това е всичко. И пак опираме до „Старуеб“. Защо искаше да проучвам „Старуеб“? Има и нещо друго, освен онова, което ми каза.

— Добре, така е. Първо, всичко започна оттам, че бях искрено заинтригуван от играта като възможност за бизнес, точно както казах и преди. Второ, онази компания е малка, навярно си го забелязал. Действа само в северно Ню Мексико. Надявах се, че ще откриеш някаква връзка между Хенри и компанията, или че ако аз вляза в нея като собственик или съдружник, това ще ми позволи да поставя там служителите, които да държат под око хората около Хенри. Служители, които по един или друг начин са в компютърната област… Може би планът ми не беше добър. Както и да е, той вече отпадна.

— По някакъв начин са узнали кой съм.

— И че работиш за мен. Може и да не са разбрали точно с какво се занимаваш, но си им дал възможност да се доберат до мен. И важното е, Алекс, че според мен те всъщност не са искали да те убият. Ако беше така, сега щеше да си мъртъв. Машината-нападател, която са пратили, е започнала да те души и ти си загубил съзнание. После трябва да е спряла да те души, макар че е убила момичето.

Джорджина все още не бе убедена. Очевидно не беше в състояние да възприеме сериозно цялата идея. Но бе принудена да се опита.

— Предполагам, че една от вашите машини тук, например, би могла да бъде програмирана да извърши същото нещо?

— Да, така е. Макар че е доста по-лесно, да го извърши човек, като я насочва с дистанционно управление. Тя би могла да открие конкретна стая в конкретна сграда. Би могла да идентифицира определени обекти в стаята като човешки същества и в известни граници да ги различи един от друг. Да убие един, да обезвреди друг. Разбира се…

— Какво?

— Ако аз трябваше да убивам някого, не мисля, че бих пратил машина да свърши тази работа. Може би след десет години… но хората все още имат голямо преимущество по отношение на гъвкавостта. И будят много по-малко подозрение по хотелските коридори.

В стаята настъпи тежко мълчание. После Джорджина помита:

— Кои точно са тези врагове, с които твърдиш, че се сблъскваш, Боб? Какво точно се опитват да направят?

— Може наистина да са членове на комунистическата партия. Навярно хора с радикални леви убеждения. Приятели на Хенри или приятели на приятелите, които са успели да се доберат до кода му. Що се отнася до това, какво точно искат от мен… засега никой не е искал нищо. Просто нещата вървят зле тук-там. Всички контролирани от компютър неща. Банковите ми сметки, бизнесът ми, дори сметките ми за вода и електричество — точно толкова, колкото да разбера, че се занимават с мен. Не ми казвай, че звучи параноично, Джорджи, знам, че е така, но мога да го докажа.

Той погледна към племенника си.

— А сега, Алекс, планът очевидно е да те вкарат в затвора по обвинение за убийство. Или пък… или пък да си тук, където и си. Може би е точно така. Да ме замесят в укриване на беглец или каквото е там точното обвинение, за което продължава да ме предупреждава Джорджина.

Адвокатката пое дълбоко дъх.

— Бих те предупреждавала много по-сериозно, Боб, ако бях напълно сигурна, че в мотелската стая на Алекс изобщо е станало убийство. Не мога да твърдя, че съм абсолютно убедена в това.

Алекс понечи да протестира, после замълча. Вгледа се безпомощно в очите на Карълайн, която все още наблюдаваше с мълчаливо съчувствие. Както и да се опитваше да си обясни онова, което се бе случило в онзи Албъкъркски мотел, то все си изглеждаше нереално. Може би е бил упоен и това е предизвикало халюцинацията за убийството. Може би, като в сънищата, малките парченца от впечатлилата го реалност, например, роботите на чичо Боб, се бяха съединили в едно видение и никога не е имало нещо, седящо в инвалидна количка.

Но Айрис Кардано несъмнено беше действителна личност — и може би все още си бе такава. Тя можеше да е била с Алекс в онази стая и сигурно дори в онова легло. И може би в този миг беше пак на работа, в офиса на „Берсерки“…