Фред Саберхаген - Октагон

Чичо Боб клатеше фаталистично глава.

— Защо, всъщност, си ходил да го видиш? Казах ти, струва ми се, че не е добра идея.

— Мисля, че снощи се опитах да ти обясня. А може и да не съм. Отидох да го посетя главно, защото се оказа, че е в същата игра на „Старуеб“, в която си и ти. А се предполагаше, че трябва да проуча нещата около „Старуеб“.

Чичото на Алекс стана от бюрото и седна отново на стола си. В погледа му нямаше разбиране.

— Повтори го пак.

— Мислех си, че твоят стар приятел е в същата игра, в която си и ти. Всъщност, това се оказа внукът му, но когато видях името, си помислих, че става дума за стареца. А след като се предполагаше, че трябва да проучвам всичко около „Старуеб“ и компанията „Берсерки“, реших, че той може да е в състояние да ми каже нещо.

— „Старуеб“. — Чичо Боб гледаше толкова озадачено, колкото и Брамагуптра при първото споменаване на играта. — Снощи бълнуваше нещо за „Старуеб“, Алекс, но реших, че се дължи на изтощението ти. Сега казваш, че внукът на Хенри… да, имаше някакво дете. Не вярвам Хенри да ти е казал, но единственият му син бе убит във Виетнам.

— Не. Не ми каза нищо за това.

— Но сега твърдиш, че внукът на Хенри участва в същата игра, в която участвам и аз… Наистина звучи така, сякаш означава нещо. Но проклет да съм, ако знам какво.

На Алекс му се стори, че бледото лице на Карълайн се опитва да му предложи безгласната си подкрепа.

— Момчето участва в нея. То е ОКТАГОН — каза той. — А сега и самият аз участвам. Аз съм АГРАВАН.

— ОКТАГОН? Но то едва ли е на повече от десет години.

— Може би на дванайсет.

— Пък и аз имам името и адреса на АГРАВАН. Той е някакъв мъж, който живее в Албъкърк.

— Тарталия. Но вече е мъртъв. Убит, вероятно, няколко дена, преди да пристигна там. Включих се като негов заместник.

— Боб — чу се овладяният глас на Джорджина. — Цяла сутрин ли ще си играем игри? Още не съм чула нищо, което да има значение за непосредствения ни проблем. А той е юридическото положение на този младеж. От гледна точка на това, което ни съобщи като много сериозно престъпление.

Алекс се обърна към нея.

— А как другояче можете да го наречете?

Адвокатката го гледаше внимателно.

— Алекс, преди колко време напуснахте хотелската стая и предполагаемия труп на онова момиче?

— Предполагаемия… — Алекс се овладя и замълча, за да се опита да пресметне. — Тръгнах рано в понеделник сутринта, преди зазоряване. Внимавах и не нарушавах ограниченията на скоростта. Понеделник вечер… в понеделник вечерта трябваше да спра и да си почина. В Литъл Рок. Като пристигах тук във вторник, вече се стъмваше. Сега е сряда сутрин…

Джорджина му кимаше и спокойно го насърчаваше.

— Значи досега трупът й трябва да е бил открит. Някоя камериерка вече със сигурност е влязла.

— Предполагам, че е така. Може би по някое време вчера, ако не и онзи ден.

— Значи досега онази млада жена трябва да е била открита убита в стаята, която сте наел под собственото си име и с личните ви вещи вътре. Вас ви няма, както и колата, наета от вас. Очевидно може да се очаква, че от тази сутрин полицията в цялата страна ви издирва.

— Е, да. Очевидно.

— Обаче тя не го прави.

Алекс отвори уста. Но не можа да каже и дума.

Внимателно наблюдаващите го очи на Джорджина бяха озадачени.

— Алекс, поне щатската полиция на Джорджия не издирва нито вас, нито колата ви. Никога не са чували за вас, нито пък за някакво скорошно тайнствено убийство в Ню Мексико. Имам връзки, които ми позволяват да научавам такива неща, без да конкретизирам точно какво търся. Тази сутрин използвах връзките си.

— Аз… — Като местеше поглед от едно лице на друго в търсене на подкрепа, Алекс можа единствено да направи безпомощен жест.

Джорджина го притисна.

— Алекс, ако някой ви разкажеше подобна история, нямаше ли да се усъмните? Нямаше ли да си помислите, че звучи…

— Видях я мъртва, казвам ви. Знам какво…

— Алекс — сряза го чичо му. Един уморен съдия, в ярка спортна риза, изискващ и въвеждащ ред в съдебната зала. — Алекс, всичко е наред. Не мисля, че си сънувал. Джорджина, ти си умна, но си въобразяваш някакви лъжи, сънища и халюцинации. Иска ми се да беше права. Иска ми се да вярвах, че това е просто един чудесен, обикновен, старомоден, изфабрикуван заговор или нещо подобно. Чудесно, лесно и безопасно обяснение. По един или друг начин бихме могли да се справим с такъв проблем.

Всички го гледаха мълчаливо.

Той въздъхна.