Фред Саберхаген - Октагон

— Използвани за какво? — попита Джорджина.

— Използвани за защитата на Съединените Американски Щати. Използвани в подкрепа на човешката свобода. Вероятно срещу правителство, което наистина ще трябва да бъде съборено.

Адвокатката му ставаше все по-неспокойна.

— Боб, ако някой друг ми разказваше това…

— Но не е някой друг, ами аз.

— Кодове, отваряне на врати, казваш? Към контрола върху всички компютри в страната?

— Върху повечето от големите, свързани помежду си компютърни системи. Което е напълно достатъчно. Като използва кода, човек би могъл да преодолее което и да било обикновено програмиране. Може да извлече информация от файлове, за които се предполага, че са тайни и защитени. Може да прави други неща, за които дори не сме и мечтали, когато преди двайсет години сътворихме малкия си фокус. С Хенри грешахме, когато правехме предположения колко голяма ще стане след двайсет години мегасистемата от свързаните помежду си системи, колко далеч извън и вътре в самото правителство ще се разпрострат нещата. Ние подценихме мащаба на всичко това. Слава Богу, че няма достъп до всички големи военни системи — поне се моля, все още да е така. Тъй че човек не може да използва кода, за да заповяда да бъде изстреляна ракета, например. Но всеки, който притежава и двете половини от него, спокойно би могъл да свърже всичко във възли — промишлеността, железопътните и въздушните линии, банките и каквото искате още. — Той погледна към Алекс. — Ти, например, би могъл да развалиш системата, която свързва различните полицейски участъци из страната с ФБР и помежду им. Системата, по която обикновено минават съобщенията, че те издирват в Ню Мексико.

Алекс не можеше да приеме всичко това. Дори не и от чичо Боб. Все още не.

— Но за двайсет години целият хардуер се е изменил, изменил се е дяволски много. Сега не би могъл да намериш човек с компютър като някогашните.

— Не, разбира се — каза търпеливо чичо му. — Но главното програмиране бе създадено така, че при смяна на хардуера то да се продължава само в системата.

Той погледна слушателите си като учител, преценяващ, че не са усвоили урока достатъчно.

— Вижте сега. Хората не осъзнават, че в типичната голяма компютърна система никой от онези, които работят върху нея, вече не знае какво, по дяволите, става. Разбирате ли това?

Джорджина поклати глава.

— Аз… не зная — каза неуверено Алекс.

Чичо Боб се обърна към него.

— По принцип, създаването на такава система продължава с години. Когато бъде изградена изцяло, поне някои от първоначалните програмисти вече са се преместили, умрели или пенсионирали. През цялото време, неизвестен брой неизвестни хора прибавят или изваждат но нещо при програмирането. И докато системата работи или в повечето случаи работи, или поне изглежда, че работи, никой няма да отдели много време и усилия, за да я разбере изцяло.

— Да, приемам, че сигурно е така.

— Затова спокойно можеш да се обзаложиш, че никой не е премахнал тайната ни пътека. Но имам и още по-сигурни доказателства, че тя все още съществува. — Той замълча за малко. — Някой я използва.

— Струва ми се, ти каза, че са необходими и двете половини от тайния код — възрази Джорджина.

— Ако искаш да постигнеш пълен ефект в нещо, като например свалянето на правителството, предполагам, че все още са необходими. Но вече не мога да бъда съвсем сигурен, не и без да съм опитал. Нещата много са се променили. Сигурен съм, че е възможно да се влезе само с половината код и да се направят всевъзможни поразии. Защото някой вече използва кода на Хенри, за да направи това.

— Откъде знаеш?

Боб махна с ръка.

— Кодът е бил използван — няма друго обяснение за странните неща, които започнаха да се случват. Не е моята половина, защото никога не съм я разкривал на никого, а определено не съм я употребявал самият аз. Следователно някой действа именно с половината на Хенри, за да направи поразиите. Предполагам, че е доверил своята част от тайната на някой, който не се е оказал достоен за доверието. Или пък някой от левите му приятели е успял да го накара да я издаде, за да подпомогне борбата им срещу фашизма. Но не мога да повярвам, че Хенри би го направил съзнателно.

— И тези хора — попита скептично Джорджина, — които наричаш „левите приятели на Хенри“, са използвали силата си, за да преустановят или забавят полицейското издирване на Алекс? След като са се потрудили да инсценират извършено от него убийство, изпращайки по някакъв начин машина в хотелската му стая?