Фред Саберхаген - Октагон

— Алекс, това се е случило с теб веднага, след като си разговарял с Хенри. Не мисля, че може да е съвпадение. Сигурен съм, че той не е замесен пряко, но се опасявам, че сега ще трябва да установи някакъв контакт с хората, които са извършили това.

— Кои са те? Какво са извършили?

— Предполагам, че са някои от политическите съмишленици на Хенри. А това, което са извършили, е, че са пратили в стаята ти онази машина.

Алекс откри, че се е изправил на крака. Наложи си да седне отново.

— Звучи, като че ли знаеш повече от мен за онова, което ми се случи — каза той.

— В известен смисъл — отвърна чичо му, — може би е така. — Той седна зад бюрото и прокара ръце през къдравата си коса. — Понякога ми се иска да пушех — вметна изведнъж. — Както и да е, сега стигаме до началото на 60-те години — за Бога, колко отдавна ми се струва, че беше. С Хенри се бяхме помирили за известно време и отново работехме заедно — строяхме стените на Камелот 4 4 Замъкът на крал Артур. — Бел.прев. . Хората са склонни да забравят, че Камелот зависеше от силата на меча. Нашият народ бе готов да понесе всяко бреме, да плати всяка цена, за да защити свободата в света, помните ли? Наистина бяхме готови. Бяхме дяволски готови, но предполагам, че Кенеди е вярвал истински. В един блестящ миг. Господи, онзи куршум сякаш прониза мозъците на всички ни, пръсна черепите на всички ни. Не мога да твърдя, че го харесвах като личност, но действително беше смел.

По онова време обаче, с Хенри отново работехме заедно за федералното правителство. След ЕНИАК, компютрите бяха изминали дълъг път. Вече започваха да поемат голяма част от държавната работа и ако тогава човек погледнеше напред, можеше да види как щяха да се развиват технологически нещата след десет-двайсет години. Налагаше се съставянето на главен план за цялата обработка на данни, извършвана от държавата. Идеята беше, че ако можеше да се създаде някакъв централен контрол върху програмирането, задачата навярно щеше да остане управляема, а разходите — контролирани. Проектът бе пазен в пълна тайна, поради различни обществени и икономически причини. Когато дори само бе намекнато за него, се вдигна страхотен шум за човешките права и така нататък, и може би с право. Постепенно първоначалният проект отпадна — толкова тайно, колкото бе и започнат. Но за краткото време, през което планирахме и правехме тестове, малцина от нас държаха всички юзди в ръцете си.

— Не съм сигурна, че разбирам — намеси се Джорджина. — Юздите на какво?

— Слушай и се учи, Джорджи. С Хенри се сработвахме отлично. И винаги беше така, стига да се касаеше само за свършване на някаква работа, а не за решаване на принципни въпроси. Но колкото повече навлизахме в проблемите; толкова по-често и двамата се замисляхме, всеки по своя собствен начин, за настъпващите в света промени. Най-вече за цялата мощ на компютрите, а следователно и за мощта на познанието и контрола, която с работата си щяхме да предоставим в ръцете на някое неизвестно бъдещо правителство. В онези дни започвах да се страхувам, че към 1980 г. може да сме под някакъв марионетен режим, контролиран от Москва. А Хенри… е, ако Хенри изобщо си представяше Никсън или Рейгън като президенти, сигурен съм, че е било само в кошмарите си.

Тук чичо Боб млъкна за малко. После продължи да подбира думите си с извънредна предпазливост.

— Тъй че… двамата направихме нещо — тайно и на своя глава. Нещо, за което до днес никога не съм казвал на друг човек. По проекта работеха още стотици хора, разбира се, но те не знаят нищо за това. С Хенри създадохме… наречете го тайна пътека. Врата. Вход. Говоря за програмирането, естествено.

Той спокойно погледна поред към всеки един от присъстващите.

— Един програмен вход. Врата, която води право в центъра на контрола, поне на частичния контрол върху абсолютно всяка голяма компютърна система в страната. През 60-те години системите започваха да се свързват помежду си и днес са преплетени като филизи на лоза. Говоря конкретно за две кодови фрази, и двете от които са навярно съвсем прости.

— О, татко — почти прошепна Карълайн. Сякаш току-що бе поразена от някакво смайващо откритие.

Баща й я погледна и кимна с нежност.

— Понякога съм ти говорил за една тайна, с която вероятно ще трябва да се справиш някой ден. Но никога досега не съм ти казвал каква е тя.

Само Хенри знаеше едната от кодовите фрази. Аз бях единственият човек, който знаеше другата. Решихме, че ако някога настъпи момент, в който и двамата да сме съгласни да ги използваме, няма да има никакво съмнение за необходимостта от това.