Фред Саберхаген - Октагон

Той чу неясен, тих шум, като че ли от някакво движение в стаята. Айрис бе станала и очевидно отиваше някъде, макар, че шумът можеше да идва и от съседната стая или дори от фоайето. Може би търсеше цигара. Но не, не мислеше, че тя пуши.

В очакване на тялото й, Алекс изплакна ръцете си и ги изсуши с пешкир. После изгаси лампата и отвори вратата на банята.

Сега очите му не бяха привикнали към тъмнината. И все пак в стаята проникваше достатъчно светлина от недокрай затворените завеси и Алекс видя нещо от това, което ставаше. Белезникавото очертание на голото тяло на момичето лежеше напреки на широкото легло. Тя бе по гръб, с глава към Алекс, а лицето й гледаше към него, тъй като главата й бе отпусната през ръба на леглото. До леглото стоеше нещо подобно на инвалидна количка. Вместо човек, в нея имаше някакво механично приспособление, почти с човешки размери. Приспособлението бе протегнало напред две странни, тънки ръце и правеше нещо с шията на Айрис.

Краката и бедрата й се движеха, сякаш в бавна страст. Ръцете й бяха стиснали тънката, вероятно метална ръка, а от отворената й уста излизаше много тих и специфичен звук. Онемял и парализиран, Алекс разбра, че я душат и успя да се отърси от парализата си достатъчно, за да се приближи до леглото. Ако имаше пред себе си мъж, щеше да се хвърли върху него и да се бие. Но просто беше противно на човешкия инстинкт и опит да се хвърли срещу машина. Когато машината те застрашава, ти просто се опитваш да разбереш какво й е, опитваш се да я изключиш. Когато видиш друг човек, сграбчен от машина, ти лекичко се опитваш да го освободиш по някакъв начин…

Алекс хвана една от металните ръце. Усещаше я хладна и твърда, опасно силна. Тя вибрираше с поразителна мощ, като някаква част от струг, от електрически трион, от локомотив. Ръката почти не се помръдна от първото му дръпване и след няколко мига трябваше да я пусне и да се отдръпне уплашено назад. Край леглото се носеше миризма на химикали и много тихо електрическо бръмчене, сякаш от равно работещи двигатели. Внезапно едната ръка на Айрис започна диво да пляска наоколо, а ноктите й се впиха с остра болка в голата плът на лявата предмишница на Алекс. Той направи опит да се освободи, когато нещо хвана с поразителна сила дясната му китка.

Алекс загуби равновесие и падна на леглото. Собствената му шия бе сграбчена изотзад със смазваща хватка. Разхвърляната повърхност на леглото полетя към него и го удари по лицето.

Събуждането беше бавен процес. А бе и ужасен, защото изобщо не ставаше дума за събуждане. Беше просто навлизане в нова фаза от кошмара, в различна и по-ужасно ясна част. Когато Алекс се събуди, той продължи да лежи неподвижно, както му се стори, продължително време. Все още бе замаян и трудно си поемаше въздух със стегнатото си гърло. Имаше усещането, че мускулите на шията му са физически парализирани.

Накрая успя да надигне глава. Всички мускули на врата го боляха, но сега бе сигурно, че може да диша. Лежеше но корем върху леглото, а голото тяло на Айрис бе в неудобна поза, отчасти под неговото. С всяко докосване до нея усещаше, че е мъртва. Имаше нещо лепкаво, кръв, малко кръв и по двама им, и Алекс си помисли, че може да усети как кръвта й се сгъстява и че мъртвата й плът вече е изстинала.

Някак си успя да повдигне ръце и крака, за да се измести. Освободил се от тялото й, той се изправи на ръце. Дъхът му издаваше странни звуци в гърлото му. Отворените очи на Айрис го гледаха отдолу нагоре на светлината, която проникваше през завесите. Ръката го болеше, там, където ноктите й се бяха забили в кожата му. Невъобразимият натрапник си бе отишъл и вратата на стаята бе затворена. Все още беше нощ; всичко, с изключение на Айрис и самия него бе непокътнато, а в стаята и в хотела беше тихо.

Дрехите на Алекс все още бяха пръснати по пода, точно както ги бе захвърлил. Той простена, когато се протегна и започна да ги събира. Но по ръката му имаше кръв, кръвта съхнеше по пръстите му… първо трябваше да се измие.

В огледалото на осветената баня той се взря в очите на някакъв луд непознат и забеляза, че в края на краищата кръвта беше съвсем малко. Очевидно тя бе от раната на лявата му ръка, където го бе одраскала Айрис в един от последните мигове на живота си. Кръвта вече не течеше. Когато я изми, разбра, че раната е съвсем мъничка.

Отразеният в огледалото луд се изми и избърса, след което захвърли леко окървавената кърпа. После се върна в стаята и се облече. Погледна в очите на фигурата, отпусната върху леглото, но не мислеше за нищо; за нищо друго, освен за подробностите по обличането и приготвянето за тръгване. Дрехите трябваше да бъдат наред, а всичко важно да бъде събрано и сложено по джобовете. Ето колана с портмонето — парите бяха непокътнати. Мотивът на инвалидната количка със сигурност не е бил обир. Ето ключовете от колата. Всичко важно. Къде е ключът от стаята? Алекс замислено потърка брадичката си, в опит да се сети… но мина известно време, докато съобрази, че ключ за стаята нямаше, само четирицифрена комбинация.