Фред Саберхаген - Октагон

— Космическа война… а, разбира се. — Брамагуптра показа, че поне се е сетил, за какво става дума. — Но това сигурно е Ханк. Не съм аз.

— Ханк ли?

— Моят внук, синът на Дженифър. Навярно сте го видял на влизане. Той е Хенри Брамагуптра трети, разбирате ли, и не винаги прави това допълнение, когато използва името си. Да, сега си спомням, че компютърната игра, за която споменахте, се играе по пощата. Ханк искаше да опитам и аз. Прегледах правилата и играта, не е лоша. Поне не е пълна само с насилие; очевидно понякога е възможно да се победи и с мирни средства. Но аз не се интересувам особено от игри. Ханк наистина ги обича… Споменахте, че чичо ви се интересува от тази игра. И че играе.

— Да, господине. А и трудно побеждава, както разбирам. Малкият Хенри трябва да е много умен. Както и да е, основният интерес на чичо Боб е насочен към начина, по който се ръководи компанията.

— Има намерение да инвестира?

— Добре е, че сте му стар приятел, както ви посвещавам във всичките му тайни. Това, разбира се, е напълно конфиденциално.

С изражението на надяващо се дете, известно време Брамагуптра мълчаливо изучаваше Алекс. После попита:

— Каза ли Боб, наистина ли каза, че съм един от малцината, на които все още може да се довери?

— Да, господине. Така каза.

— Наскоро ли го каза?

— Да, господине, точно преди да тръгна насам.

— Добре ли е той със здравето?

— О, да, изглеждаше чудесно.

Когато Дженифър донесе на поднос шоколада, Брамагуптра все още мълчаливо изучаваше Алекс. Жената се повъртя за миг зад бюрото.

— Всичко наред ли е, татко?

Свекърът й се усмихна съвсем кратко.

— Алекс не ми е разказал за никакви нещастия.

Дженифър го погледна внимателно и загрижено. Без да е в действителност изненадана, че в главата на стареца се въртят мисли за нещастия. Навярно знаеше повече от Алекс за това защо срещите между двамата стари приятели трябваше да се уреждат грижливо и защо във въздуха се носеше някакво усещане за тревога.

— Боб Грегъри и Ханк участват в една и съща игра на „Старуеб“ — каза сериозно старецът на снаха си.

Тя прие новината за „Старуеб“ със същото пълно безразличие, което бе проявил и самият старец, когато за първи път се спомена името на играта.

— И какво трябва да означава това? — попита накрая тя.

— Играта, Джен. Компютърното нещо…

— Да. Но има ли някакво значение, че двамата са в една и съща игра?

Брамагуптра внезапно се отпусна и тъжно се засмя. Определено не звучеше параноично.

— Не знам. Навярно означава само, че не са в ход едновременно толкова много игри „Старуеб“, колкото твърди компанията в рекламата.

Алекс отпи от чашата с шоколад; да, беше чудесен. После продължи да наблюдава внимателно другите двама.

Сега нещо бе накарало Дженифър да се замисли сериозно.

— Еди сигурно знае. Но как изобщо би могло да има някакво значение?

Старецът въздъхна.

— Наблизо ли е все още Ханк? Помоли го да намине насам, само за минутка. Бъди така добра, Джен?

Доведено в кабинета от майка си, няколко минути по-късно, смуглото момче застана на прага и се зае да обмисля въпроса на дядо си.

— Колко игри? Точно сега са в ход около четиристотин. Поне така се твърди в съобщението.

— Твоята игра има ли номер?

— Да. Х-430. Но номерата не са последователни. Еди го каза, тъй че можете да сте сигурни.

— Как се случи така, че си точно в тази игра, в която участваш, Ханк? — попита Алекс.

Момчето сви рамене. Гледа малко притеснено, помисли си Алекс, навярно защото приемаха всичко това толкова сериозно.

— Предполагам, че просто тази игра е започвала, когато се включих. Защо?

— Аз също участвам в нея — обясни му усмихнато Алекс. С ъгълчето на окото си видя, че лицата на двамата възрастни се обръщат мълчаливо към него. — Включих се едва вчера, като заместник на АГРАВАН. Той е… трябвало да отпадне.

Ханк се зарадва.

— Онзи тип в Албъкърк е трябвало да отпадне? И сега вие сте АГРАВАН? Хей, спукана ви е работата в тази бъркотия. Ще ви размажа след около два хода.

— Ами? Ще видим.

Ханк помисли за миг, сетне очевидно стигна до важно решение.

— Мога да ви покажа какво съм направил, ако искате да го видите. Ще бъдете в състояние да разберете къде е родният ми свят и изобщо всичко, но няма да сте в състояние да направите каквото и да било в моя вреда.

— Да, бих искал да видя.

Дядото също бе заинтригуван достатъчно, за да отиде с тях; взеха и шоколада със себе си. След като се увери, че Алекс ще остане за вечеря, Дженифър отиде в кухнята.