Фред Саберхаген - Октагон

— Разказвал ли ви е някога как станахме близки?

— Спомена само, че по някое време сте работили заедно.

— Да… така беше. Я да видим, Боб има двама братя и една сестра, доколкото си спомням?

— Не, господине, две сестри и един брат. — Нещо в разговора напомняше на Алекс за първите думи, които бе разменил с чичо си в Атланта. Отначало чичо Боб също бе объркал нещо от семейната история, някакви глупости за някаква си ферма. Внезапно на Алекс му се стори, че всъщност самият той е подложен на проверка, за да докаже с това, което знае, че е човекът, за когото се представя. После добави: — Майка ми се казва Ема. Тя е единствената, която остана в Ню Йорк.

Старецът учтиво кимна. После побъбри още малко, спомняйки си за старото време, когато се бил запознавал и посещавал някои членове на рода Грегъри-Бароу. Алекс получи възможност да отговори на още няколко въпроса. Очевидно в миналото Брамагуптра се бе срещал с доста хора от по-старото поколение от семейството на Алекс и си спомняше за тях с искрен интерес.

— Е, искрено се радвам, че чичо ви е предложил да ме посетите. Двамата сме имали и различия, но… понякога човек се чувства изолиран тук, макар че в действителност има много добри хора, с които да разговарям. Непременно трябва да останете да вечеряте с нас.

— Х-м, ако сте сигурен, че няма да ви затрудня.

Старецът не обърна внимание на възражението.

— Сега може би ще искате малко кафе, Алекс? Горещ шоколад? Да се подкрепим до вечеря.

— Благодаря ви, горещият шоколад звучи чудесно. Не съм пил от години.

Брамагуптра се надигна иззад бюрото си. Това определено беше трудно за пълното му, старо тяло, макар че той направи усилието с желание; в остарялата му плът се криеше духът на танцьор или на триумфиращ спортист. Той се насочи към вратата на кабинета, отвори я и размени няколко тихи реплики с Дженифър. Някъде навън, двете момчета спореха за нещо. Затръшна се врата. В далечината излая куче.

Като остави вратата на кабинета отворена, старецът се върна зад бюрото, където се тръшна на стола с прочуствено сумтене.

— И тъй. Да. Би било желателно чичо ви Боб и аз да поговорим. — Той вдигна въпросително вежди към Алекс, сякаш искаше от него съгласие.

— Да — отвърна Алекс. Не знаеше какво друго да каже.

Старецът кимна.

— За някои неща обаче, не може да се говори по телефона.

— Имате предвид, че е възможно да ви подслушват? Да, предполагам, че се извършва много промишлен шпионаж или нещо от този род. Когато играете играта на чичо Боб.

— За каква игра става дума?

— Е… имам предвид големия бизнес и всичко останало.

— Да, големият бизнес — поклати глава старецът. — Сатаната и всичките му любимци. — Той продължи: — Наистина ли чичо ви изрази желание да разговаря с мен?

— Определено останах с такова впечатление. — Това бе истина. Но Алекс не можеше да си спомни точно какво бе казал чичо Боб и какво не.

Старият приятел на чичо Боб бе обърнал стола си малко настрани и се радваше на гледката от прозореца на кабинета. Поне с това къщата му се доближаваше до тази на Робърт Грегъри.

— Да — каза Брамагуптра, — бих се радвал отново да говоря с чичо ви Боб. Много бих искал да се видя с него лично. — После се обърна и погледна Алекс право в лицето. — Намекна ли той по някакъв начин, че може да се уреди подобна среща?

Алекс откри, че е стиснал ръце в скута си и че дланите му са леко изпотени. Не знаеше защо. Въвличаше се в нещо и не знаеше точно в какво.

— Не — накрая призна той. — Не мога да си спомня да е предлагал някаква уговорка за среща.

— Той е добре дошъл тук. Да ме посети. Със сигурност знае това.

— Чичо Боб наистина заяви, че вие сте един от малцината, на които може да се довери.

— О! — Бавно и със задоволство: — Така ли каза?

— Но що се отнася до това да се срещнете, е, не мисля, че чичо Боб все още пътува много. Искам да кажа, че той изпрати мен тук, вместо да дойде сам.

— Да, разбирам. С какви инструкции ви изпрати, ако мога да попитам?

Някаква дълбока тревога се долавяше в този старец, за когото чичо Боб бе казал, че му вярва. Алекс започна директно:

— Предполага се, че е конфиденциално, но мога да кажа, че той започва да се интересува от компютърни игри. В частност, от компанията в Албъкърк, която ръководи „Старуеб“.

— „Старуеб“? — Проницателните стари очи изведнъж станаха неразбиращи. Брамагуптра може би никога не бе чувал за играта.

— Компютърната игра, нали знаете — онази, с космическата война. И двамата с чичо Боб участвате в нея. Всъщност вие сте в една и съща игра.