Фред Саберхаген - Октагон

Джейкъби го погледна малко странно.

— Това е същата игра, в която трябваше да направя заместване и по-рано. Онова момче от Аризона. Е, все едно. Таксата за играч-заместник е шест долара. Запознат ли сте с правилата на „Старуеб“? Няма значение, ще ви дам един екземпляр от новото издание. И ще трябва да запиша адреса ви.

Алекс извади шест долара, но преди да ги даде, пак ги прекъснаха. Еди се върна, за да се консултира по някакъв нов проблем. Когато той бе разрешен, Айк го заведе отново в компютърната зала, където след някои подготвителни работи, Алекс видя името си изписано на малкия компютър. Сега забеляза, че там имаше и модем; Айк сигурно си спестяваше време, също като чичо Боб.

— Адресът ви?

— Засега мога да ви дам само името на хотела си — каза Алекс, след моментно колебание. — Наистина не знам накъде ще тръгна, след като напусна Албъкърк. Ще трябва да ви информирам по-късно на какъв адрес да ми пращате ходовете.

Айк сви рамене с безразличие.

— Чудесно. — Адресът на хотела бе вкаран внимателно и съсредоточено. После Айк възкликна: — А, едва не забравих — и подаде на Алекс пакетчето, което бе донесъл от личния си кабинет. Това бяха пликовете и другите документи, предадени от г-жа Тарталия.

Алекс прегледа небрежно документите или поне започна да ги разглежда. После отвори уста да каже нещо, отново я затвори и продължи да се опитва да изглежда небрежен. Върху най-горния плик бе изписано с главни букви името ЛУЦИФЕР, а отдолу, с малки букви — Робърт Грегъри и познатият адрес в Атланта.

Значи това бе същата игра, в която участваше чичо Боб. Алекс не би могъл особено добре да обясни този факт на Айк, но му се стори много странен. По дяволите, беше повече от странен: Айк бе казал, че са в ход едновременно стотици игри, а Алекс беше сигурен, че чичо Боб участва само в една. Всъщност, нямаше значение.

Алекс спря отново, когато стигна до третия плик от малкия пакет. Хенри Брамагуптра, прочете той; следваше адрес в Лос Аламос, Ню Мексико.

ОКТАГОН.

— Успех — пожела му усмихнато Айк.

Редовното работно време в „Берсерки“ очевидно завършваше постепенно между пет и шест часа.

Айк погледна часовника си и въздъхна.

— Наистина ме очаква натоварен уикенд. Ще бъдете ли в града до понеделник?

— Да, предполагам, че ще поостана още няколко дни — каза Алекс.

Айк изглеждаше облекчен.

— Добре. В понеделник и вторник ще бъда тук и можем да поговорим още. После в сряда трябва да замина за една голяма конференция в Лос Анджелис, посветена на игрите. Уреждаме павилион и ще демонстрираме някои неща.

— Тогава ще се видим в понеделник — кимна Алекс. — Интересува ме бизнесът ви тук. Ще има ли някой в офиса през уикенда?

Айк махна неясно с ръка.

— Някои ще работят.

Алекс остана с впечатлението, че Айк би предпочел той да не се навърта наоколо, когато босът отсъства.

— Чудесно, имам да върша и други неща. В такъв случай, ще дойда да се видим по някое време в понеделник. Или може би във вторник.

— Добре. — Айк очевидно беше доволен.

Когато Алекс се прибра в хотела, започваше да се стъмва. Очакваше го съобщение, в което му известяваха, че наетата кола най-после е готова. Осигурил си колата, той я паркира отпред и влезе в стаята си. Запали осветлението и седна да прегледа материалите от „Старуеб“.

Първо, ярко илюстрираната брошура с правилата. Състоеше се от повече от 20 страници, изпълнени предимно с дребен шрифт. Чичо Боб бе дал на Алекс обща представа за играта, но очевидно имаше още много да учи. Второто нещо, което му бе дал Айк, беше бланка за ходовете. На нея трябваше да бъдат отпечатани заповедите за следващия ход на АГРАВАН, според кода (даден в правилата), който компютърът щеше да приеме.

Алекс остави настрани за момент бланката и правилата, и прегледа по-внимателно малкия пакет от наследството на г-жа Тарталия. Върху всеки плик с дипломатически писма бе написано с черна химикалка кодовото име на някой друг играч, вероятно от ръката на мъртвия Тарталия. Имаше ОКТАГОН, ВИКИНГ, ЛУЦИФЕР…

А ЛУЦИФЕР, разбира се, както свидетелстваха истинското име и адрес, бе чичо Боб. Алекс отново се замисли над факта, че той и чичо му са се оказали в една и съща игра. Би било малко пресилено да приеме това за съвпадение. А и старият приятел от Лос Аламос, д-р Брамагуптра, се бе включил в същата игра… Или нямаше чак толкова много игри „Старуеб“, както твърдеше Айк, или имаше някакво друго обяснение, освен случайността.