Хенрик Сенкевич - Quo vadis

Но ние заминаваме за Беневент да разгледаме обущарските великолепия, с които ще се похвали Ватиний, а оттам, под покровителството на божествените братя на Елена 14 14 Кастор и Полукс. , за Гърция. Що се отнася до мен, аз забелязах едно: че когато човек се намира между луди, сам става луд, нещо повече, намира известно очарование в лудостта. Гърция и пътуването е хиляди цитри, този триумфален поход на Бакхус, сред увенчани в зеленина на мирти, лозови листа и бръшлян нимфи и вакханки, колите, впрегнати с тигри, цветя, тирен, венци, възгласите: evoe, музика, поезия и ръкопляскаща Елада, всичко това е хубаво, но ние тук имаме още по-смели замисли. Иска ни се да създадем някаква източна приказна империя, страна на палмите, на слънцето и поезията и на превърнатата в сън действителност, и на превърнат в наслада живот. Иска ни се да забравим Рим и да преместим центъра на света някъде между Гърция, Азия и Египет, да живеем не като хора, а като богове, да не знаем какво е делничност, да блуждаем на златни галери в сянката на пурпурни платна по Архипелага, да бъдем Аполон, Озирис и Ваал в едно лице, да розовеем със зората, да ни позлатява слънцето, да ни посребрява луната, да владеем, да пеем, да бленуваме… И ще повярваш ли, че аз, който все още имам ум поне за една сестерция, а за един ас — разсъдък, също се поддавам на увлечението по тия фантазии и се поддавам затова, че макар и невъзможни, са поне величави и необикновени… Такава приказна империя обаче би била нещо, което някога, някога, след векове, ще се стори на хората сън. Ако Венера не приеме образа на една Лигия или поне на една такава робиня като Евника и ако живота не го краси изкуството, то той е празен и често има лице на маймуна. Но Меднобрадия не ще осъществи своите помисли, дори само затова, че в приказната империя на поезията и Изтока не трябва да има място за измяна, подлост и смърт, а в неговата личност на поет се таи бездарен комедиант, глупав водач на колесница и плосък тиранин. Засега удушваме хората, когато ни пречат. Клетият Торкват Силан е вече сянка. Преряза си вените преди няколко дена. Леканий и Лициний със страх приемат консулството, старият Тразеа не ще избегне смъртта, защото се осмелява да бъде почтен. Тигелин все още не може да издейства и за мен заповед да си прережа вените. Още съм нужен не само като arbiter elegantiarum, но и като човек, без съветите и вкуса на когото излетът до Ахея може да излезе несполучлив. Но често си мисля, че рано или късно с това ще се свърши и знаеш ли какво е важно за мен в този момент: да не може Меднобрадия да присвои онзи мой съд за благовония, който ти знаеш и на който си се възхищавал. Ако, когато умирам, си при мен, ще ти го дам, ако си далеч, ще го счупя. Но засега ни предстои обущарският Беневент, олимпийската Гърция и Фатум, която всекиму чертае незнаен и непредвиден път. Бъди здрав и наеми Кротон, иначе за втори път ще ти изтръгнат Лигия. Хилонид, когато вече няма да ти трябва, изпрати при мен, където и да съм. Може би ще направя от него втори Ватиний и може би ще дойде време консули и сенатори да треперят пред него, както сега треперят пред онзи герой на обущарския навосъчен конец. Струва си да изживее човек подобно зрелище. Когато намериш Лигия, съобщи ми, за да принеса в жертва двойка лебеди и двойка гълъби в тукашния кръгъл храм на Венера. Видях веднъж насън Лигия на твоите колене, търсеше устните ти. Постарай се това да бъде пророчески сън. Нека на твоето небе няма облаци, а ако има, да бъдат с цвета и аромата на розата.

Бъди здрав и прощавай!“

Виниций едва бе прочел писмото, когато в библиотеката тихо се вмъкна — без някой да извести за него — Хилон. Прислугата имаше заповед да го пуска по всяко време на деня и нощта.

— Нека божествената майка на твоя великодушен праотец Еней — каза той — бъде толкова благосклонна към тебе, господарю, колкото към мен бе благосклонен божественият син на Мая.

— А това значи?… — запита Виниций, като скочи от масата, до която седеше.

Хилон вдигна глава и каза:

— Еврика!

Младият патриций така се развълнува, че дълго не можа да промълви нито дума.

— Видя ли я? — запита той най-после.

— Видях Урс, господарю, и говорих с него.

— И знаеш къде са се скрили?

— Не, господарю. Друг на мое място просто от самолюбие би дал на лигиеца да разбере, че е отгатнал кой е той. Друг би се старал да го разпита къде живее и би получил или някой удар с юмрук и после всички земни работи биха му станали безразлични; или пък би събудил недоверието на гиганта и с това би ги накарал да потърсят за девойката още тази нощ друго скривалище. Аз не направих това, господарю. Достатъчно ми е да зная, че Урс работи близо до Емпориум у един мелничар, на име Демад, както твоят освободен роб, а достатъчно ми е затова, защото сега който и да е твой доверен роб може утре сутринта да тръгне по следите му и да открие тяхното скривалище. Аз ти нося само сигурност, господарю, че щом Урс се намира тук, то и божествената Лигия е в Рим, и друго известие, че тази нощ, това е почти сигурно, тя ще бъде в Остриан.