Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— За съд няма време, сине мой — отвърна Хилон, — защото предателят право от Остриан ще отиде при цезаря в Анций или пък ще се скрие в дома на един патриций, на когото е в услуга. Но аз ще ти дам знак, щом го покажеш след убийството на Главк, и епископът, и великият апостол ще благословят твоята постъпка.

И като каза това, извади неголяма монета, после взе да търси в пояса си ножа и като го намери, надраска върху сестерцията с острието му кръстен знак и я подаде на работника.

— Ето ти присъда над Главк и знак за тебе. Когато го покажеш на епископа, след като убиеш Главк, той ще ти опрости и онова, другото убийство, което си извършил, без да искаш.

Работникът неволно протегна ръка за монетата, но тъкмо защото в паметта му все още беше свеж споменът за първото убийство, почувства сякаш уплаха.

— Отче — каза той с почти умолителен глас, — взимаш ли на съвестта си тази постъпка и чувал ли си ти самият, че Главк предава братята?

Хилон разбра, че трябва да даде някакви доказателства, да назове някакви имена, защото иначе в сърцето на великана може да се промъкне съмнение. И изведнъж щастлива мисъл блесна в главата му.

— Слушай, Урбан — каза той, — аз живея в Коринт, но съм родом от Кос и тука в Рим поучавам в Христовото учение една прислужница от моя край, името на която е Евника. Тя служи като вестиплика в дома на един приятел на цезаря, някой си Петроний. Ето в този дом чух, че Главк се кани да предаде всичките християни, а освен това е обещал на един друг, Виниций, че ще намери сред християните девойката…

Тук той спря и загледа с учудване работника, чиито очи изведнъж засвяткаха като очите на звяр, а на лицето му се бе изписал див гняв и заплаха.

— Какво ти е? — попита Хилон в ужас.

— Нищо, отче. Ще убия утре Главк…

Но гъркът замълча; след малко той хвана работника за раменете, обърна го така, че лунната светлина да пада право на лицето му, и почна внимателно да се вглежда в него. Явно беше, че Хилон се колебаеше дали да го пита по-нататък и да разбере всичко, или засега да се задоволи с това, което беше узнал или се бе досетил.

Накрая обаче вродената му предпазливост надделя. Той дълбоко си пое дъх един-два пъти, после пак сложи ръка върху главата на работника и го запита с тържествен и изразителен глас:

— Значи, при светото кръщение ти е дадено името Урбан?

— Да, така е, отче.

— Е, тогава мир на тебе, Урбан.

Петроний до Виниций

„Лоша ти е работата, carissime! Венера, изглежда, ти е объркала ума, отнела ти е разсъдъка, паметта и способността да мислиш за каквото и да било друго освен за любовта. Прочети някога онова, което си отговорил на моето писмо, и ще разбереш как твоите мисли са равнодушни към всичко, което не е Лигия, как само с нея се занимават, към нея се връщат постоянно, както ястребът към набелязаната си плячка. Кълна се в Полукс! Хайде, намери я по-скоро; иначе, ако огънят не те изпепели, ще се превърнеш в египетски сфинкс, който, като се влюбил, както казват, в бялата Изида, станал глух за всичко, равнодушен към всичко и чакал само нощта, за да съзерцава любимата си със своите каменни очи.

Обикаляй вечер преоблечен из града, ходи само с твоя философ по християнските домове за молитва. Всичко, което буди надежда и убива времето, заслужава похвала. Но заради моето приятелство направи едно: тъй като онзи Урс, робът на Лигия, бил човек с необикновена сила, то ти наеми Кротон и скитайте тримата заедно. Така ще бъде по-безопасно и по-разумно. Християните, щом към тях се числят Помпония Грецина и Лигия, навярно не са такива злодеи, за каквито всички ги смятат, но при отвличането на Лигия те дадоха доказателство, че когато става дума за някоя овчица от тяхното стадо, не се шегуват. Зная, че когато съгледаш Лигия, не ще се сдържиш и ще искаш да я отведеш веднага, а как ще сториш това само с Хилонид? Кротон ще се справи дори ако я защищават десет лигийци като Урс. Не се оставяй да те изнудва Хилон, но за Кротон не жали пари. От всички съвети, които мога да ти дам, този е най-добрият.

Тук вече престанаха да говорят за малката Августа и за това, че е умряла от магии. Само Попея все още споменава понякога за нея, но духът на цезаря сега е зает с друго; впрочем ако е истина, че diva Augusta е пак в положение, то у нея споменът за онова дете ще се разсее без следа. От няколко дни сме вече в Неапол или по-скоро в Байе. Ако ти беше в състояние да мислиш за каквото и да било, то отгласите от нашето пребиваване тук трябваше да отекнат и в твоите уши, защото цял Рим сигурно само за това говори. И така, ние отидохме направо в Байе, където най-напред ни връхлетяха спомените за майка ни и угризения на съвестта. Но знаеш ли докъде вече стигна Ахенобарба? Дотам, че дори и убийството на майка му за него е само тема за стихове и повод да разиграва трагични сцени като шут. Той по-рано изпитваше истински угризения само от страх. Но сега, като се увери, че светът продължава да си бъде, както и по-рано, в нозете му и че никакъв бог не му отмъсти, преструва се, за да трогне хората със своята съдба. Понякога скача нощем и твърди, че го преследват Фуриите, буди ни, гледа зад себе си като комедиант, и то бездарен комедиант, който играе ролята на Орест, декламира гръцки стихове и гледа дали се възхищаваме от него. И ние, естествено, се възхищаваме! И вместо да му кажем: «Върви да спиш, шуте!», настройваме се също в тона на трагедията и браним великия артист от Фурните. Кълна се в Кастор! Би трябвало да стигне до ушите ти поне това, че той излиза вече публично на сцената в Неапол и околните градове. Събраха насила всички гръцки безделници от Неапол и околностите и те изпълниха арената с толкова неприятна воня на чеснов лук и изпарения, че аз благодарях на боговете, че вместо да седя на първите редове сред августианите, бях с Ахенобарба зад сцената. И, представи си, той се боеше! Боеше се наистина! Взимаше ръката ми, притискаше я до сърцето си, което биеше лудо. Дишаше ускорено, а когато трябваше да излезе, побледня като пергамент и челото му се покри с капки пот. А пък всъщност знаеше, че на всичките редове седят готови преторианци, въоръжени с тояги, с които в случай на нужда щяха да поощряват възторга. Но не стана нужда. Нито едно стадо маймуни из околностите на Картаген не би вило така, както виеше онази паплач. Казвам ти, че миризмата на чесън стигаше чак до сцената, а Нерон се покланяше, притискаше ръце до сърцето си, изпращаше въздушни целувки и плачеше. После влетя между нас, които чакахме зад сцената, като пиян, с вика: «Какво са всички триумфи пред този мой триумф?» А отвън сганта все още виеше и ръкопляскаше, защото знаеше, че така ще измоли милости, дарове, гуляи, лотарийни билети и ново зрелище с цезаря-шут. Аз дори не им се чудя, че ръкопляскаха, защото това беше нещо невиждано дотогава. А той току повтаряше: «Ето какви са гърците! Ето какви са гърците!» И струва ми се, че от този момент неговата ненавист към Рим се засили още повече. До Рим бяха изпратени куриери със съобщение за триумфа и надяваме се тези дни сенатът да изкаже благодарност. Веднага след първото представление на Нерон тук стана нещо странно. Театърът се срути изведнъж, но тогава, когато хората вече бяха излезли. Бях на местопроизшествието и не забелязах да извадят нито един труп изпод развалините. Мнозина, дори много от гърците, гледат на това като на гняв на боговете за кощунството с властта на цезарите, но той, напротив, твърди, че в това вижда милостта на боговете, които явно покровителствали неговата песен и тези, които го слушат. И ето сега започнаха жертвоприношения по всички храмове и големи благодарствени молебени, а за него — нов повод да отпътува за Ахея. Преди няколко дена обаче ми казваше, че се бои какво ще каже римското население и дали няма да се разбунтува както от любов към него, така и от страх, да не би, ако цезарят отсъства по-дълго, да бъде лишено от раздаване на хляб и от зрелища.