Хенрик Сенкевич - Quo vadis

— Аз — отговори Виниций.

— Ах ти, „суровият Арес“! Защо не беше в Беневент? Казаха ми, че си бил болен и наистина лицето ти е променено. Да! Чух, че Кротон щял да те убие? Вярно ли е това?

— Да — счупи ми рамото, но аз се защитих.

— Със счупено рамо?

— Помогна ми един варварин, който беше по-силен от Кротон.

Нерон го погледна с учудване:

— По-силен от Кротон? Шегуваш ли се? Кротон беше най-силният сред хората, а сега такъв е Сифакс от Етиопия.

— Цезарю, казвам ти това, което видях със собствените си очи.

— Къде е този бисер? Не стана ли той неморенски цар?

— Не зная, цезарю, изчезна от очите ми.

— Не знаеш ли поне от кой народ е?

— Ръката ми беше счупена и не можах да го питам за нищо.

— Потърси го и ми го намери.

Тигелин каза:

— С това ще се заема аз.

Но Нерон продължаваше да говори на Виниций:

— Благодаря ти, че ме задържа. Ако бях паднал, можеше да си разбия главата. Някога ти беше добър приятел, но от времето на войната и службата ти при Корбулон някак си подивя и рядко те виждам.

След това помълча и каза:

— Какво прави оная девойка… тясната в бедрата… в която беше влюбен и която отнех от Авъл за тебе?…

Виниций се смути, но Петроний веднага му дойде на помощ:

— Обзалагам се, господарю, че я е забравил. Не виждаш ли смущението му? Питай го колко такива е имал оттогава и не гарантирам, че ще може да отговори. Родът на Виниций дава добри войници, но още по-добри петли. Трябват им стада. Накажи го за това, господарю, и не го кани на пиршеството, което Тигелин обещава да устрои в твоя чест на езерото на Агрипа.

— Не, това не ще направя. Вярвам на Тигелин, там ще има стада.

— Нима може да липсват харити там, където е Амур? — отговори Тигелин.

А Нерон рече:

— Скучно ми е! Останах в Рим по волята на богинята, но не мога да го понасям. Ще замина за Анций. Задушавам се в тия улици, сред тия порутени къщи, сред тия мръсни тесни улички. Зловонието достига чак до моя дом и до градината ми. Ах, ако земетресение унищожи Рим, ако някой разгневен бог го изравни със земята тогава бих показал как трябва да се строи град, който е глава на света и моя столица.

— Цезарю — отговори Тигелин, — ти казваш: „Ако някой разгневен бог унищожи града“ — нали така?

— Да! Какво от това?

— Нима ти не си бог?

Нерон махна с ръка в знак на досада и каза:

— Ще видим какво ще ни устроиш на Агриповото езеро. След това ще замина за Анций. Всички вие сте нищожни и не разбирате, че са ми нужни велики неща.

Като каза това, той притвори очи, давайки по този начин знак, че се нуждае от почивка. Августианите започнаха да се разотиват. Петроний излезе с Виниций и му каза:

— И тъй, ти си поканен на увеселението. Меднобрадия се отказа от пътуването, но затова пък ще безумства повече от друг път и ще своеволничи из града като в собствения си дом. Старай се и ти да намериш развлечение и забрава в тия безумства. Дявол да го вземе! Ние покорихме света и имаме право да се забавляваме. Ти, Марк, си красив момък и моята слабост към тебе аз отдавам и на това. Кълна се в Диана Ефеска! Ако можеше да видиш своите сключени вежди и лицето си, в което личи старата кръв на квиритите! Другите в сравнение с теб приличат на освободени роби. Така е! Ако не беше това учение, днес Лигия щеше да бъде в твоя дом. А ти се опитвай още да ми докажеш, че те не са врагове на живота и хората… Отнесли са се с теб добре, за това можеш да им бъдеш благодарен, но на твое място аз бих намразил това учение и бих потърсил удоволствие там, където може да се намери. Повтарям ти, ти си красив момък, а Рим гъмжи от разведени жени.

— Чудя се, че всичко това още не ти е омръзнало — отговори Виниций.

— Кой ти каза? Отдавна ми е омръзнало, но не съм на твоите години. Освен това аз имам други интереси, каквито ти нямаш. Обичам книгите, които ти не обичаш, обичам поезията, която ти досажда, обичам вазите, темите и много други неща, на които ти не обръщаш внимание, имам болки в кръста, които ти нямаш, и най-после, намерих Евника, а ти нищо подобно не си намерил… На мен ми е добре в къщи сред съвършени творби, но от тебе изкуството никога не ще направи естет. Аз зная, че до края на живота си не ще намеря вече нищо повече от това, което съм намерил, а ти не знаеш, защото все още се надяваш и търсиш. Ако смъртта дойде при тебе, ти въпреки цялата си смелост и скръбта си би умрял учуден, че трябва да напуснеш света, а аз бих я приел като необходимост с ясното съзнание, че в целия свят няма плодове, от които да не съм вкусил. Не бързам, но няма и да протакам, ще се постарая само докрая да ми бъде весело. По света има весели скептици. Стоиците според мене са глупци, но стоицизмът поне закалява, а твоите християни внасят в света скръб, а тя за живота е това, което е дъждът в природата. Знаеш ли какво научих? Че по време на тържеството, подготвяно от Тигелин на брега на езерото на Агрипа, ще има лупанарии, където ще бъдат събрани жени от най-знатните домове в Рим. Нима не ще се намери поне една красавица, която да те утеши? Ще има и девици, които ще излязат за пръв път… като нимфи. Такава е нашата римска империя… Вече е топло! Южният вятър ще сгрее водата и не ще повреди голите тела. А ти, Нарцис, знай, че не ще се намери нито една, която би ти се опряла; нито една — дори и весталка.