Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Да, тя е. Мисля, че бихме искали да поговорим с директора, ако е възможно.

Госпожа Андрюс погледна бързо към бялата врата зад бюрото.

— Е, ще ида да попитам, скъпа. Да му кажа ли за какво се отнася?

Роджър отвори уста, търсеше някакво обяснение, но Клеър го изпревари:

— Ние сме от Оксфорд — каза тя. — Госпожа Едгарс кандидатства за научна стипендия във Факултета по старините и в препоръките си е посочила Института. Така че, ако нямате нищо против…?

— О, разбирам — госпожа Андрюс, изглеждаше впечатлена.

— Оксфорд! Ти да видиш! Ще попитам доктор Макюън дали може да ви приеме веднага.

Тя изчезна зад бялата врата, като поспря само за леко почукване, преди да нахълта. Роджър се наведе да прошепне в ухото на Клеър:

— В Оксфорд няма Факултет по старините — изсъска той — и ти го знаеш.

— Ти го знаеш — отвърна тя — и аз го знам, както любезно изтъкна, но много хора по света не го знаят и ние току-що срещнахме един от тях.

Бялата врата започна да се отваря.

— Да се надяваме, че не е само тя — каза Роджър и избърса челото си. — И да се надяваме, че те бива в лъжите.

Клеър се изправи, усмихна се на госпожа Андрюс, която им кимна, и рече съвсем тихо на Роджър:

— Мен ли? Аз, която разчитах душите в служба на краля на Франция? — Изтупа полата си. — Това сега е нищо работа.

Роджър се поклони иронично и посочи към вратата.

— След вас, мадам.

Тя тръгна пред него, а той добави под нос:

— След вас и потоп!

Раменете ѝ се сковаха, но тя не се обърна.

За изненада на Роджър, наистина се оказа лесно. Не знаеше дали се дължи на уменията на Клеър, или на разсеяността на доктор Макюън, но той не се усъмни в думите им. Като че ли не му хрумна, че е крайно необичайно Оксфорд да изпраща разузнавачи чак до пущинаците на Инвърнес, за да разпитват за миналото на потенциален стипендиант. Изглежда, доктор Макюън си имаше други грижи и може би в момента не мислеше съвсем ясно.

— Ами… да, госпожа Едгарс определено има остър ум. Много остър — каза той, сякаш да убеди себе си. Беше висок, слаб мъж с дълга горна устна като на камила, която потрепваше, докато той колебливо търсеше всяка следваща дума.

— А вие… а тя… дали… — Замълча, устната потрепери и: — А вие срещнали сте се с нея?

— Не — каза Роджър и го огледа с известна строгост. — Нали затова питаме за нея.

— Мислите ли… — Клеър замълча деликатно и подканващо — мислите ли, че комитетът трябва да знае нещо конкретно, доктор Макюън? — Наведе се напред и отвори широко очи. — Нали разбирате, че подобни проучвания са напълно конфиденциални. Но е много важно да бъдем добре информирани; все пак отговаряме пред важни хора. Пред министерството.

На Роджър много му се искаше да я удуши, но доктор Макюън кимна мъдро и устната силно затрепери.

— Да, да, уважаема госпожо. Да, разбира се. Министерството. Напълно разбирам. Да, да. Е, аз… хм, вероятно… не бих искал неволно да ви подведа. Това е прекрасен шанс, без съмнение.

Сега Роджър искаше да удуши и двамата. Клеър сигурно забеляза, че ръцете му потрепват в скута от това неустоимо желание, защото прекъсна рязко директора:

— Интересуват ни най-вече две неща — каза тя, отвори бележника, който носеше, и го опря на коляното си. Да купя бутилка шери за г-жа T. — прочете Роджър с крайчеца на окото си. — Нарязана шунка за пикника . — Искаме да знаем, първо, какво е вашето мнение за работата на госпожа Едгарс, и второ, мнението ви за нея като човек. Първото, разбира се, ще трябва да преценим сами — тя написа отметка в бележника до Да обменя пътнически чекове , — но вие имате много по-подробни впечатления, разбира се. — Доктор Макюън кимаше, вече напълно хипнотизиран.

— Да, ами… — Изпухтя леко, после се озърна към вратата, за да се увери, че е затворена, и се наведе поверително над бюрото си. — Работата ѝ… ами, що се отнася до това, мисля, че ще сте напълно доволни. Ще ви покажа някои неща, по които е работила. А другото… — Роджър си помисли, че сега ще последва поредното треперене на устната и се наведе заплашително напред.

Доктор Макюън се отдръпна рязко, изглеждаше стреснат.

— Всъщност не е кой знае какво. Просто… ами тя е много впечатлителна млада дама. Може би интересът ѝ понякога изглежда… обсесивен? — каза въпросително. Очите му се стрелкаха от Роджър към Клеър като на плъх в капан.

— А дали този силен интерес не е насочен към каменните кръгове? — попита внимателно Клеър.