Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ти — рече тихо той, — трябваше да се досетя още щом те видях, трябваше да се досетя. — Взираше се в мен с ужас и ярост в замъглените зелени очи.

Джейми ме стисна за ръката и ме издърпа зад себе си.

— Дугал. Не е каквото си мислиш…

— Така ли? — Погледът му се откъсна за секунда от мен и аз се свих с благодарност зад Джейми.

— Не било каквото си мисля? — продължи той тихо. — Чух как жена ти те подтиква към мръсно убийство — да убиеш своя принц! Не само към убийство, а и към предателство! И ти ми казваш, че не било това? — Поклати глава, оплетените къдрици висяха мазни по раменете му. Като всички останали и той беше измършавял; лицето му беше изпито, но очите горяха в тъмните си орбити. — Не те обвинявам, момко — продължи изморено и аз си спомних, че вече е на петдесет. — Не си виновен ти, Джейми. Тя те е омагьосала, всички го виждат. — Устата му се изкриви, когато погледна към мен. — Да, много добре те разбирам. Тя стори същото и с мен навремето. — Очите му плъзнаха горящи по тялото ми. — Коварна, лъжлива уличница, хваща мъжа за оная му работа и го води към участта му, забила ноктите си дълбоко в топките му. Така те омагьосват, момче — тя и другите вещици. Водят те в леглото си и ти крадат душата, докато спиш на гърдите им. Отнемат ти душата и изяждат мъжеството ти, Джейми.

Езикът му се стрелна навън и навлажни устните. Той още се взираше в мен, ръката му стисна по-здраво дръжката на меча.

— Отмести се, момче. Ще те освободя от тази курва сасенак.

Джейми пристъпи пред мен и за миг скри Дугал от погледа ми.

— Изморен си, Дугал — заговори той спокойно и утешително. — Изморен си и ти се причуват неща. Иди да си легнеш. Аз ще…

Не успя да довърши. Дугал не го слушаше; хлътналите зелени очи се впиваха в лицето ми, докато издърпа кинжала от ножницата на колана си.

— Ще ти прережа гърлото — уведоми ме тихо. — Трябваше да го направя още когато те видях. Щях да спестя голяма мъка на всички ни.

Може и да беше прав, но не възнамерявах да му позволя да го направи. Отстъпих бързо три крачки и се вкопчих здраво в масата.

— Махай се! — Джейми се хвърли пред мен и вдигна ръка пред Дугал.

Вождът на клана Макензи поклати глава като бик, зачервените му очи не се откъсваха от мен.

— Тя е моя! — рече дрезгаво. — Вещица! Предателка! Отстъпи, момче! Няма да те нараня, но ако я защитаваш, ще убия и теб, нищо че си ми като син.

Той се хвърли покрай Джейми и ме хвана за ръката. Макар и изтощен, измършавял и остарял, Дугал още беше страховит мъж. Пръстите му се впиха в плътта ми.

Извиках от болка и го изритах, когато ме дръпна към себе си. Той ме хвана за косата и издърпа главата ми назад. Усещах горещия му кисел дъх. Изпищях, ударих го и забих нокти в бузата му в опит да се освободя.

Въздухът излетя от дробовете на Дугал при първия удар на Джейми в ребрата му. Ръката му в косата ми се отпусна, когато юмрукът на Джейми се заби в рамото му и я обезсили. Внезапно освободена, аз паднах назад към масата, като скимтях от ужас и болка.

Дугал се извърна към Джейми и приклекна с вдигнат нагоре кинжал.

— Така да бъде. — Дишаше тежко. Олюля се леко, премести тежестта си, търсеше предимство. — Кръвта си е кръв. Проклетото семе на Фрейзър. Предателството тече във вените ти. Ела тук, коварна лисицо! Ще те убия бързо, заради майка ти.

В малката таванска стая нямаше много място. Нямаше достатъчно пространство да извадиш меч, а кинжалът на Джейми беше забит в масата. Той приклекна като Дугал и се вгледа в страховитото острие.

— Остави го, Дугал! Щом ти е мила майка ми, изслушай ме заради нея!

Макензи не отговори, а замахна рязко нагоре.

Джейми отскочи, после пак, защото Дугал замахна от другата страна. Джейми имаше предимството на пъргавината на младостта — но Дугал държеше ножа.

Дугал скочи внезапно напред, а кинжалът се плъзна нагоре по хълбока на Джейми, разкъса ризата и прокара тъмна бразда по кожата му. Той изсъска от болка, отскочи назад и хвана китката на Дугал точно когато той замахна отново.

Мътното сияние на острието проблесна веднъж и изчезна между борещите се тела. Те се бяха вкопчили един в друг като любовници и замириса на гняв и мъжка пот. Острието се надигна отново, две ръце стискаха здраво дръжката му. Потрепери, подскочи, чу се сумтене от усилие и друго — от болка. Дугал отстъпи назад, по сгърченото му лице се стичаше пот, а дръжката на кинжала стърчеше в основата на гърлото му.

Джейми почти се свлече на земята и се облегна на масата. Очите му бяха потъмнели от шока, косата му беше мокра от пот, разкъсаната риза висеше окървавена.