Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Опасен, така ли? А колко точно знаете за Джак Рандал? — попитах аз.

Херцогът се изсмя.

— О, мисля, че всичко, скъпа моя. Вероятно доста повече от вас. Не бива да наемаш подобен човек, без да разполагаш със средства, с които да го контролираш. Парите са добър оглавник, но слаба юзда.

— За разлика от изнудването? — попитах сухо.

Той се облегна в креслото, събра ръце на издутия си корем и се вгледа в мен с интерес.

— О, мислите си, че изнудването може да работи двупосочно, предполагам? — Поклати глава и изтупа две зрънца енфие, които се спускаха по копринената му жилетка. — Не, скъпа моя. Първо, моето и неговото положение се различават съществено. Един подобен слух би засегнал репутацията ми в известни кръгове, които не са от огромно значение за мен. Докато за нашия капитан — е, армията не гледа с добро око на неестествените наклонности. Всъщност наказанието често е смърт. Не, не може да става сравнение, наистина. — Той наклони глава настрани, доколкото му позволяваха многобройните брадички. — Но не обещанието за богатство или заплахата от разкриване обвързва Джон Рандал към мен. — Малките воднистосини очички сияеха. — Той ми служи, защото мога да му дам каквото иска.

Изгледах дебелите му телеса с нескрито отвращение и Негова Светлост се разтресе от смях.

— Не, не това. Капитанът има по-префинен вкус. Не като моя.

— Така ли?

— Мъчения — рече тихо. — Но вие го знаете, нали? Или поне съпругът ви го знае.

Почувствах се мръсна само заради присъствието му.

Изправих се. Парчетата от алабастровата кутия за тютюн лежаха на пода и аз изритах едно. То се блъсна в стената, отскочи и се изтъркаля под канапето, с което ми напомни за Дантон.

Изобщо не бях сигурна, че искам да обсъждам опита за убийството ми, но в момента тази тема ми се струваше за предпочитане.

— Защо искахте да ме убиете? — попитах рязко и се извърнах към него. Огледах бързо предметите по една масичка, търсех подходящо оръжие за защита, в случай че той още има подобно желание.

Като че ли нямаше. Вместо това се наведе напред, вдигна чайничето — останало по чудо здраво — и го остави на масичката.

— Тогава изглеждаше целесъобразно — рече спокойно. — Разбрах, че вие и съпругът ви се опитвате да осуетите нещо, от което имах интерес. Мислех да премахна съпруга ви, но това изглеждаше твърде опасно заради близките му връзки с две от най-влиятелните семейства в Шотландия.

— Мислили сте да го премахнете? — Започваше да ми просветва — една от многото светкавици, които се взривяваха в главата ми като фойерверки. — Вие ли изпратихте онези моряци да нападнат Джейми в Париж?

Херцогът кимна небрежно.

— Изглеждаше най-простия метод, макар и грубичък. Но тогава Дугал Макензи се появи в Париж и аз се запитах дали пък вашият съпруг наистина не работи за Стюартите. Вече не бях сигурен какъв е точно интересът му.

Аз пък се чудех какъв точно е интересът на херцога. От тези странни излияния започвах да си мисля, че вероятно е таен якобит — а в такъв случай наистина много го биваше да крие тайните си.

— И тогава — продължи той, като внимателно постави капачето на чайника — вие започнахте да се сближавате с крал Луи. Дори съпругът ви да не успееше с банкерите, Луи можеше да даде на Чарлс Стюарт онова, от което се нуждаеше — стига вие да не навирате красивото си носле в тази работа.

Смръщи се на кифлата, която държеше, изтупа две трохички, после се отказа да я яде и я хвърли на масата.

— Щом стана ясно какво се случва, аз се опитах да накарам съпруга ви да се върне в Шотландия с предложението за помилване; много скъпо, между другото — добави замислено. — И всичко това за нищо! Тогава си спомних колко много е привързан към вас — почти трогателно — добави с блага усмивка, която ми се стори особено отвратителна. — Предположих, че трагичната ви кончина може да го поразсее от начинанието, в което се беше впуснал, без тя да провокира интереса, който неговото убийство би провокирало.

Внезапно се сетих за нещо и се обърнах към клавесина в стаята. На пюпитъра имаше нотни листа, изписани със ситен, ясен почерк. Петдесет хиляди паунда, ако Ваше Височество стъпи на английска земя. Подписано със „С”, разбира се — Сандрингам. Херцогът се засмя с явна наслада.

— Това беше много умно от ваша страна, скъпа моя. Трябва да сте били вие, наясно съм колко чужд е на музиката съпругът ви.

— Всъщност не съвсем — отговорих аз и се извърнах от клавесина. Масичката до мен не съдържаше нищо полезно, като например ножове за писма или някакви тежки предмети, но аз грабнах една ваза и зарових лице в букета парникови цветя. Не смеех да вдигна поглед, защото изражението ми щеше да ме издаде.