Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ще кажеш ли на Гидиън как се пише „простатит”, жено? — извика лорд Ловат и прекъсна мислите ми. — И да го напишеш четливо, ей, искам Негово Височество да го разбере.

Издиктувах го буква по буква на Гидиън.

— А как сте тази сутрин? — попитах, като застанах до леглото на лорда.

— Много по-добре, благодаря — отвърна той, ухили се и ми показа изкуствените си зъби. — Искаш ли да видиш как пикая?

— Друг път, благодаря — казах аз любезно.

В един ясен, студен ден в средата на декември ние напуснахме Боли, за да се присъединим към Чарлс Стюарт и армията на планинците. Принцът беше продължил към Англия, въпреки времето, здравия разум и своите генерали. Но при Дарби генералите бяха надделели, вождовете на планинците бяха отказали да продължат и армията се бе върнала на север. В писмото си до Джейми Чарлс ни призоваваше да се отправим на юг „без забавяне”, за да се срещнем с него при завръщането му в Единбург. Младия Саймън, който приличаше на истински вожд на клан с аленото каре, яздеше начело на колоната. Следваха го конници и по-голяма група пешаци.

Ние щяхме да яздим със Саймън, докато стигнем Комър. Там щяхме да се разделим, Саймън и войниците от клана Фрейзър щяха да поемат към Единбург, а Джейми щеше да ме съпроводи до Лалиброх, преди да се върне в Единбург. Той, разбира се, не възнамеряваше да се връща, но това не влизаше в работата на Саймън.

В средата на сутринта аз излязох от малката горичка край пътя, където нетърпеливо ме чакаше Джейми. Войниците бяха изпратени с горещ ейл и аз, макар че го сметнах за доста добра закуска, установих, че има забележителен ефект върху бъбреците ми.

Джейми изсумтя.

— Жени! Защо се бавите толкова за едно просто пикане? Същата си като дядо ми.

— Ела другия път да гледаш — сопнах се аз. — Сигурно ще предложиш полезни подобрения.

Той само изсумтя и се обърна към колоната мъже, които се изнизваха покрай нас, но въпреки това се усмихна. Ясният ден беше повдигнал духа на всички, но Джейми беше в особено добро настроение тази сутрин. И нищо чудно — прибирахме се у дома. Знаех, че не се заблуждава, че всичко ще е наред, войната нямаше да ни подмине, но макар че не бяхме спрели Чарлс, все още можехме да спасим малкото късче от Шотландия, в което се намираше и Лалиброх. Това вероятно още беше възможно.

Погледнах изнизващата се колона.

— Двеста мъже изглеждат впечатляващо.

— Сто и седемдесет — поправи ме разсеяно Джейми и посегна към юздите на коня си.

— Сигурен ли си? Лорд Ловат каза, че изпраща двеста. Чух как го диктува на секретаря.

— Е, не изпраща толкоз. — Джейми се извъртя в седлото, после се надигна на стремената и посочи към склона пред нас и малката точица в далечината — знамето на Фрейзър с герба с конска глава се развяваше начело на колоната.

— Преброих ги, докато те чаках. Трийсет конници със Саймън, петдесет души с мечове и щитове — тези сигурно са от местната стража, — а после селяните, препасани с каквото им е попаднало, от коси до чукове. Те са деветдесет.

— Сигурно дядо ти разчита, че принц Чарлс няма да ги преброи лично — казах цинично. — Опитва се да получи повече, отколкото е заслужил.

— Да, но имената им ще бъдат вписани в армейските регистри, когато стигнат в Единбург — рече смръщен Джейми.

Последвах го бавно. Конят ми беше на двайсетина години и бе способен единствено на умерен тръс. Този на Джейми беше доста по-жизнен, макар че не можеше да се мери с Донас. Огромният жребец беше останал в Единбург, защото принц Чарлс искаше да го язди при тържествени случаи. Джейми някак беше склонил, защото се съмняваше, че Стария Саймън ще пропусне възможността да отмъкне великолепен жребец като Донас.

Ако се съдеше по колоната пред нас, не беше сбъркал в преценката си. Сега Джейми яздеше до писаря на Младия Саймън и като че ли започна разгорещен скандал. Джейми се наведе от седлото, сграбчи юздите на писаря и издърпа коня му от колоната към края на калния път.

Двамата слязоха и се изправиха един срещу друг, готови за свада. Младия Саймън видя това, слезе от коня си и даде знак на останалите да продължат. Последва голяма разправия; лицето на Саймън беше пламнало от ярост, писарят изглеждаше много угрижен, а Джейми размахваше разпалено ръце.

Гледах с интерес тази пантомима. Писарят сви примирено рамене, развърза торбата си от седлото, бръкна в нея и извади няколко листа пергамент. Джейми ги грабна и ги прегледа набързо. Извади един, пусна другите на земята и го завря в лицето на Саймън Фрейзър. Младата лисица изглеждаше стъписана. Взе документа и го погледна със смайване. Джейми го изтръгна от ръцете му, разкъса го по дължина, после на ширина и натъпка парчетата в спорана си.