Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Ами да, като се изключи операцията, могат да се направят две неща. Можете да вкарате метална пръчка през пениса до пикочния мехур, за да отворите уретрата — забих палец през кръгчето, — или да масажирате самата простата, за да спадне подуването. През ректума.

Чух задавен звук до мен и се озърнах към Джейми. Очите му още бяха приковани в чинията, но червен прилив пълзеше по шията му и връхчетата на ушите му пламтяха. Той потрепери леко. Огледах масата и видях много изумени погледи, вперени в мен. Лейди Франсис, Ейлин и другите жени ме гледаха с най-различни изражения — от любопитство до отвращение, а мъжете бяха единодушни в ужаса си.

Изключение на тази обща реакция правеше самият лорд Ловат, който потъркваше замислено брадичката си с притворени очи.

Изсумтя и рече:

— Голям избор, няма що. Да си набучиш пръчка в чепа или да ти бъркат с пръст в задника, а?

— По-добре с два или три пръста. Няколко пъти. — Усмихнах му се благоприлично.

— О… — Той отвърна на усмивката и бавно вдигна поглед. Втренчи в мен сините си очи, в които блестеше подигравка и предизвикателство.

— Това звучи… обнадеждаващо — каза той тихо. Скосените очи се плъзнаха към ръцете ми. — Имаш хубави ръце, скъпа моя. Добре поддържани и с такива дълги и тънки пръсти.

Джейми свали своите под масата с трясък и стана. Наведе се и почти завря лице в дядо си.

— Ако имаш нужда от подобни услуги, дядо — рече той. — Аз ще се погрижа лично. — Разпери ръце на масата — огромни, с дълги, дебели като дулото на пищов пръсти. — Няма да е голямо удоволствие да си навирам пръстите в косматия ти дърт задник, но мой синовен дълг е да те спася от опасността да се взривиш във фонтан от пикня, нали?

Франсис изквака тихо.

Лорд Ловат огледа с неприязън внука си, после се надигна бавно от масата.

— Не се тревожи — рече рязко. — Ще накарам някоя слугиня да го направи. — Махна към останалите, за да продължим вечерята. До вратата спря и огледа замислено едно младо момиче, което носеше поднос с нарязан фазан. Тя се ококори и се извърна да се промъкне покрай него.

След оттеглянето на Негово Благородие на масата настъпи пълна тишина. Младия Саймън ме гледаше с отворена уста. После се озърна към Джейми и я затвори. Прокашля се и рече:

— Би ли ми подал солта, ако обичаш?

— … и поради моята прискърбна немощ, която ме възпрепятства да се присъединя лично към Негово Височество, аз изпращам своя син и наследник, за да докажа предаността си — не, не, пиши „почитта” — за да докажа почитта, която отдавна храня към Негово Величество и Ваше Височество. — Лорд Ловат замълча, смръщен на тавана.

— А какво ще му изпратим, Гидиън? — попита секретаря си. — Нещо скъпо, но не чак толкова, че после да не мога да кажа, че е било просто знак на внимание.

Гидиън въздъхна и попи лицето си с носна кърпа. Едър мъж на средна възраст с оредяваща коса и червени бузи, той трудно понасяше топлината в спалнята.

— Пръстенът, който Ваше Благородие получи от граф Map? — предложи той, но без големи надежди. Пот се стече от двойната му брадичка по писмото и той усърдно попи петното с ръкав.

— Не е достатъчно скъп — прецени лорд Ловат — и събужда твърде много политически асоциации. — Обсипаните с петна пръсти потупаха по покривката на леглото.

Стария Саймън умееше да постига правилния ефект. Той беше с най-хубавата си нощна риза и седеше в леглото. До него имаше поднос с внушителен набор лекарства и бе под грижите на личния си лекар, доктор Мензис — дребен, късоглед човек, който винаги ме гледаше с огромно съмнение. Предполагам, че старецът не се доваряваше на въображението на Младия Саймън и беше устроил тази живописна картина, за да може неговият наследник с чиста съвест да докладва на принц Чарлс, че здравето на лорд Ловат е много крехко.

— Ха! — възкликна лордът със задоволство. — Ще му изпратим златния комплект за пикник. Достатъчно скъп е, но е твърде фриволен, за да бъде възприет като политическа подкрепа. Освен това — добави практично — лъжицата е изкривена. Добре тогава, да продължаваме: „Както Ваше Височество знае…”

Погледнах Джейми, който ми се усмихна в отговор.

— Мисля, че му даде каквото му трябваше, сасенак — рече ми, докато се събличахме за лягане седмица след съдбоносната вечеря.

— И какво е то? — попитах аз. — Извинение да тормози слугините?

— Съмнявам се, че има нужда от извинение за подобно нещо — рече сухо Джейми. — Не, даде му начин да излезе от ситуацията — както обикновено. Ако е болен от нещо с впечатляващо име, което го принуждава да лежи, не могат да го обвинят, че не е отишъл лично, както е обещал. В същото време изпраща наследника си на война, затова Стюартите ще сметнат, че все пак е изпълнил обещанието си, а ако нещо се обърка, Старата лисица ще твърди пред англичаните, че не е възнамерявал изобщо да помага на Стюартите и Младия Саймън е тръгна на своя глава.