Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Отдавна превърнат в автоматичен, чрез операция на мистериозните му вътрешности, бойлерът сега си гъргореше тихичко, а газовата горелка в основата му къркореше и свистеше с невидим пламък под металния щит. Роджър завъртя напуканото кранче на „топло” до края, а после „студеното” на половин оборот и застана пред огледалото, докато ваната се напълни.

Реши, че не изглежда много зле, след като си глътна корема и се изправи хубаво пред голямото огледало на вратата. Здрав. Слаб. С дълги крака, но не като мотовилки. Вероятно беше малко кльощав в раменете? Смръщи се критично, кривейки стройното си тяло напред-назад.

Прокара ръка през гъстата си черна коса, докато тя не щръкна като четка за бръснене, за да си се представи брадат и дългокос като някой от студентите си. Дали щеше да изглежда добре или просто чорлав? Или пък да си сложи обеца? Тогава вероятно щеше да прилича на пират, като Едуард Тийч или Хенри Морган. Събра вежди и оголи зъби.

— Гррррр — изръмжа на отражението си.

— Господин Уейкфийлд? — рече отражението.

Роджър отскочи стреснат назад и набоде болезнено палеца на крака си на лъвската лапа на древната вана.

— Ох!

— Добре ли сте, господин Уейкфийлд? — попита огледалото. Порцелановата дръжка на вратата изтрака.

— Разбира се, че съм добре! — сопна се пробно той, втренчен във вратата. — Махай се, Фиона, къпя се!

От другата страна се чу кикотене.

— О, два пъти за един ден. Май станахме денди, нали? Искате ли тоалетен сапун? Има в шкафчето, ако решите.

— Не, не искам — изрева той. Нивото на водата беше стигнало до средата на ваната и той затвори кранчетата.

Внезапната тишина беше успокояваща, Роджър вдиша дълбокo парата. Смръщен леко от топлината, той пристъпи във водата и се отпусна внимателно. Усещаше как по лицето му избива пот, а топлината облива тялото му.

— Господин Уейкфийлд? — завърна се гласът, чуруликаше от другата страна на вратата като нагла червеношийка.

— Махай се , Фиона — рече той през зъби, докато се отпускаше във ваната. Димящата вода се надигна около него и го приласка като ръце на любовница. — Имам всичко необходимо.

— Не, нямате — отвърна гласът.

— Напротив, имам. — Очите му плъзнаха по впечатляващата редица от шишенца, бурканчета и тем подобни на лавицата над ваната. — Шампоан, три вида. Балсам за коса. Крем за бръснене. Бръснарско ножче. Сапун за тяло. Сапун за лице. Афтършейв. Одеколон. Сух дезодорант. Нищо не ми липсва, Фиона?

— Ами кърпи? — попита сладко гласът.

Той огледа диво напълно лишената от кърпи баня. Затвори очи, стисна зъби и преброи бавно до десет. Оказа се недостатъчно, затова продължи до двайсет. После, когато се почувства в състояние да отговори, без да му избие пяна на устата, рече спокойно:

— Добре, Фиона. Остави ги пред вратата, моля. И после, моля те… моля те, Фиона… върви си.

Някакво шумолене отвън беше последвано от неохотно отдалечаващи се стъпки и Роджър с въздишка се отдаде на насладата от усамотението си. Мир. Покой. Без Фиона.

Вече способен да мисли по-обективно за своето притеснително откритие, той усети, че е повече от любопитен по отношение на мистериозния истински баща на Бриана. Ако се съдеше по дъщерята, той трябваше да е изключително привлекателен физически; дали това беше достатъчно, за да прелъсти жена като Клеър Рандал?

Вече се беше чудил дали бащата на Бриана е шотландец. Дали живее — или е живял — в Инвърнес? Предположи, че именно подобна близост може да е причината за нервността на Клеър и за впечатлението, което създаваше — за премълчани тайни. Но дали имаше връзка със странната ѝ молба? Тя не искаше той да води Бриана до Крейг на Дун, нито да ѝ споменава за капитана на хората от Брох Туарах. Защо?

Внезапно го споходи мисъл, която го накара да се изправи рязко във ваната и водата плисна по стените от ковано желязо. Ами ако не я притесняваше войникът якобит от осемнайсети век, а само името му ? Ами ако мъжът, от когото беше заченала дъщеря си през 1947 г., също се казваше Джеймс Фрейзър? Това име беше доста разпространено в Шотландия.

Да, рече си, това би обяснило всичко. А колкото до желанието на Клеър да покаже на дъщеря си лично каменния кръг, вероятно то също беше свързано с мистерията около бащата; може би там го беше срещнала или там бе зачената Бриана. Роджър знаеше, че каменният кръг често се използва като място за срещи; като ученик и той беше водил момичета там, защото разчиташе, че езическата мистерия на камъните ще ги освободи от задръжките. И винаги се получаваше.