Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

— Много съжалявам за баба ти — рече искрено Роджър. — Случи се внезапно, нали?

Фиона кимна печално.

— Аха. Цял ден валя, след вечеря тя каза, че се чувства малко изморена и си легна. — Сви рамене. — Легна си и тъй и не се събуди.

— Не е лош начин да си отидеш — каза Роджър. Госпожа Греъм беше икономка в имението още отпреди той да пристигне тук като изплашено, наскоро осиротяло петгодишно дете. Тя беше вдовица на средна възраст с пораснали деца, но все пак му осигури изобилие от строга, нетърпяща глупости майчина грижа по време на ваканциите, когато той се прибираше в имението. Тя и Преподобният бяха странна двойка и все пак успяха да превърнат старата къща в истински дом.

Развълнуван от спомените, Роджър стисна ръката на Фиона. Тя стисна неговата в отговор и кафявите очи внезапно се разтопиха. Малката розова устичка се разтвори леко, тя се наведе към него и топлият ѝ дъх погали ухото му.

— Ъъъ, благодаря ти — изломоти той и отдръпна ръката си като попарен. — Много ти благодаря. За… ами, за чая и другото. Хубаво е. Много хубаво. Благодаря. — Обърна се и трескаво посегна към друга купчина документи, за да прикрие смущението си. Грабна навити на руло изрезки от вестници от една наслуки избрана ниша.

Разви жълтите изрезки и ги разстла на бюрото, като ги придържаше с длани, и се наведе над размазаните букви, смръщен в престорена концентрация. След миг Фиона се изправи с дълбока въздишка и стъпките ѝ се отдалечиха към вратата. Роджър не вдигна поглед.

След това и той въздъхна, затвори очи и отправи кратка благодарствена молитва, че му се беше разминало на косъм. Да, Фиона беше привлекателна. Да, тя определено бе добра готвачка. Освен това беше любопитна, досадна, дразнеща и твърдо решена да се омъжи. Докоснеше ли дори с пръст тази розова плът отново, след месец щяха да минат под венчило. Но ако щеше да минава под венчило, името, вписано до неговото в църковния регистър, щеше да е на Бриана Рандал. Доколкото зависеше от него.

Докато се чудеше доколко всъщност зависи от него, Роджър отвори очи и примигна. Защото видя именно името, което си представяше на брачното свидетелство — Рандал.

Не, разбира се, не Бриана Рандал. Клеър Рандал. Заглавието гласеше: ЗАВЪРНАЛА СЕ ОТ МЪРТВИТЕ. Отдолу имаше снимка на Клеър Рандал, с двайсет години по-млада, но не много по-различна от сега, що се отнася до изражението ѝ. Беше седнала с изправен гръб на болнично легло, къдриците ѝ бяха разрошени и стърчаха като бойни флагове, деликатните устни бяха здраво стиснати, а необикновените очи се взираха право в обектива.

Смаян, Роджър прехвърли бързо купчината изрезки, после започна да ги чете по-внимателно. Статиите се фокусираха върху сензацията в тази история и фактите бяха оскъдни.

Клеър Рандал, съпруга на бележития историк доктор Франклин У. Рандал, беше изчезнала по време на ваканция в Инвърнес в късната пролет на 1946 г. Открили колата ѝ, но от нея самата нямало и следа. Издирването било безуспешно и полицията и съсипаният съпруг накрая заключили, че Клеър Рандал вероятно е убита от скитник и тялото ѝ е скрито някъде сред скалите в околността.

И през 1949 г., почти три години по-късно, Клеър Рандал се завърнала. Била открита, раздърпана и парцалива, да броди близо до мястото на изчезването си. Макар да изглеждала в добро здраве, била леко недохранена, объркана и неадекватна.

Той вдигна леко вежди при мисълта, че Клеър Рандал някога е била неадекватна, и мина към следващите изрезки. Те не представяха повече информация от тази, че госпожа Рандал била лекувана от хипотермия и шока в местна болница. Имаше снимки на предполагаемо възрадвания съпруг Франк Рандал. Роджър обаче си помисли критично, че той изглежда по-скоро смаян, отколкото радостен, но надали някой можеше да го вини за това.

Прегледа внимателно снимките. Франк Рандал беше строен, красив мъж с аристократична външност. Тъмен, с нехайна грация, която личеше в позата му на прага на болницата, където бе изненадан от фотографа, докато е отивал на посещение на завърналата се съпруга.

Роджър проследи линията на дългата тясна челюст, извивката на главата и установи, че търси нещо от Бриана в баща ѝ. Заинтригуван, той стана и взе една от книгите на Франк Рандал от лавицата. Обърна на задната корица и там видя по-добра снимка. На нея Франк Рандал беше цветен и в анфас. Не, косата определено беше тъмнокафява, а не червена. Онази пламтяща грива вероятно идваше от някоя баба или дядо, както и тъмносините, дръпнати като на котка очи. Колкото и да се опитваше, не откри нищо от огнената богиня в лицето на изтъкнатия историк.