Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Затвори книгата с въздишка и събра изрезките. Наистина трябваше да спре с това размотаване и да се заеме с работа, или щеше да прекара тук цяла година.

Тъкмо щеше да сложи изрезките на една купчина, когато една от тях, озаглавена „Отвлечена от феи?”, му хвана окото. Или по-скоро не изрезката, а датата, която се четеше точно под заглавието. Шести май, 1948 г.

Остави внимателно статията, сякаш беше бомба, която може да гръмне в ръцете му. Затвори очи и се опита да си спомни разговора с дамите Рандал.

„В Масачузетс можеш да пиеш алкохол, ако си на двайсет и една — бе казала Клеър. — На Бриана ѝ остават още осем месеца.” Значи беше на двайсет. Бриана Рандал беше на двайсет години.

Не можеше да брои достатъчно бързо на обратно, затова стана и прелисти вечния календар на викария, който висеше на претъпканата коркова стена. Откри датата и застина със забит в нея пръст. Лицето му пребледня.

Клеър Рандал се беше завърнала след мистериозното си изчезване раздърпана, парцалива, недохранена, неадекватна — и бременна.

След доста време Роджър най-сетне заспа, но вследствие на безсънието се събуди късно, с подути очи и начеващо главоболие, за чието облекчение не допринесоха нито студеният душ, нито дърдоренето на Фиона на закуска.

Беше толкова потиснат, че изостави работата си и излезе на разходка. Докато крачеше под лекия дъжд, откри, че свежият въздух му помага, но за нещастие прочисти ума му дотолкова, че отново започна да мисли за последствията от снощното си откритие.

Бриана не знаеше. Това личеше съвсем ясно от начина, по който говореше за покойния си баща — или за мъжа, когото смяташе за свой баща, Франк Рандал. И вероятно Клеър не искаше тя да знае, иначе щеше да ѝ е казала. Освен ако това пътуване в Шотландия не беше прелюдия към подобно признание? Истинският баща трябваше да е някой шотландец; все пак Клеър беше изчезнала — и по-късно появила се — в Шотландия. Дали той беше още тук?

Това бе смайваща мисъл. Нима Клеър беше довела дъщеря си в Шотландия, за да я запознае с истинския ѝ баща? Роджър поклати глава със съмнение. Това би било много рисковано. Със сигурност щеше да е объркващо за Бриана и много болезнено за самата Клеър. Щеше да е шок и за бащата. А момичето явно беше привързано към Франк Рандал. Как ли щеше да се почувства, когато осъзнае, че човекът, когото е обичала, нейният идол през целия ѝ живот, всъщност няма кръвна връзка с нея?

Роджър беше притеснен за всички замесени, включително и за себе си. Той не искаше да има никакво участие в това и съжаляваше, че не е останал в неведение. Харесваше Клеър Рандал, много я харесваше, и мисълта, че е извършила прелюбодеяние, му беше неприятна. В същото време се скастри сам заради старомодната си сантименталност. Кой знае какъв е бил животът ѝ с Франк Рандал? Вероятно е имала причина да избяга с друг мъж. Но тогава защо се е върнала?

Изпотен и унил, Роджър тръгна към дома си. Свали сакото си в коридора и тръгна да се изкъпе. Понякога това го успокояваше, а в момента много се нуждаеше от някаква утеха.

Прокара ръка по закачалките в дрешника си, търсеше пухкавото рамо на износения бял хавлиен халат. После спря за миг, посегна към дъното на дрешника и отметна закачалките, докато не го достигна.

Огледа с обич стария протъркан халат. Жълтата коприна на основата беше избеляла до охра, но пъстрите пауни още бяха ярки, разперили опашки по господарски величествено и се взираха в теб с черни като мъниста очи. Той вдигна меката тъкан към носа си и вдиша дълбоко, затворил очи. Слабият дъх на „Боркум Риф” и малко уиски върна Преподобния Уейкфийлд така, както дори отрупаната коркова дъска не бе успяла да стори.

Много пъти беше усещал този успокоителен аромат с преобладаваща нотка на „Олд Спайс”, когато притискаше лице към гладката коприна, а пухкавите ръце на Преподобния го обгръщаха покровителствено и обещаваха убежище. Беше дал останалите дрехи на стареца на „Оксфам”, но някак не можа да се раздели с тази.

Импулсивно наметна халата на голите си рамене, леко изненадан от топлината му — като ласка на пръсти по кожата му. Вдигна от удоволствие рамене под коприната, после я уви плътно около тялото си и върза небрежно колана.

Нащрек за възможни атаки от страна на Фиона, той тръгна по горния коридор към банята. Бойлерът стоеше в дъното на банята като пазител на свещен извор, огромен и вечен. Друг от юношеските му спомени беше ежеседмичният ужас при опитите да запалят бойлера с кремъчна запалка. Газта свистеше покрай главата му със страховит съсък, а ръцете му, изпотени от страха от неминуемата смърт, се плъзгаха безполезно по металната запалка.