Диана Гэблдон - Сборник В капана на времето. Том I

Джейми кимна.

— Дочух нещо за такива неща в двора. Тогава не обърнах внимание, реших, че е глупост, но сега ще разузная още. — Засмя се и ме придърпа към себе си. — Ще изпратя Мърто да следи граф Сен Жермен. Така графът ще разполага с истински демон, с който да си играе.

Мърто бе изпратен да следи действията на граф Сен Жермен, но освен, че докладва за многото му посетители — от двата пола и от всички класи, — не забеляза нищо мистериозно. Графът обаче имаше един забележителен гост: Чарлс Стюарт. Той го посети един следобед и остана цял час.

Чарлс беше започнал да търси все по-често компанията на Джейми за обиколките си из кръчмите и бардаците на града. Аз лично смятах, че това е свързано по-скоро с приема на Жул дьо ла Тур дьо Роан, който искаше да съобщи официално за бременността на жена си, отколкото с някакво злокобно влияние на граф Сен Жермен.

Тези обиколки понякога траеха до късно през нощта и аз свикнах да си лягам без Джейми и да се будя, когато той се свиваше до мен, измръзнал от нощната мъгла и вмирисан на тютюнев дим и алкохол.

— Той е толкова обезумял по тази жена, че май дори не си спомня, че е наследник на трона на Англия и Шотландия — каза Джейми след една такава експедиция.

— Господи, сигурно е много разстроен — отвърнах саркастично. — Да се надяваме, че ще си остане такъв.

След седмица обаче се събудих в студено сиво утро и видях, че леглото до мен е още празно, а завивката е непокътната.

— Милорд Брох Туарах в кабинета си ли е? — наведох се над перилата и стреснах Магнус, който минаваше по коридора долу. Вероятно Джейми беше решил да спи на канапето в кабинета, за да не ме безпокои.

— Не, милейди — отвърна той. — Отидох да махна резето от вратата и видях, че не е залоствана. Милорд не се е прибирал снощи.

Седнах тежко на горното стъпало. Сигурно съм изглеждала много притеснена, защото възрастният иконом почти хукна към мен по стълбите.

— Мадам, мадам, добре ли сте? — каза той и ме хвана за ръката.

— Била съм и по-добре, но това не е важно. Магнус, изпрати веднага един лакей в дома на принц Чарлс в Монмартър. Да провери дали съпругът ми е там.

— Веднага, милейди. И ще изпратя Маргьорит да се погрижи за вас. — Обърна се и забърза по стъпалата. Меките пантофи, които носеше сутрин, тихо се плъзгаха по полирания под.

— И Мърто! — извиках след него. — Сънародникът на съпруга ми. Изпрати ми го, моля те! — Първата мисъл, която изникна в ума ми, беше, че Джейми вероятно е останал цяла нощ при Чарлс; втората бе, че нещо му се е случило — злополука или нападение.

— Къде е той? — изграчи Мърто от подножието на стълбите. Явно го бяха събудили; по лицето му имаше следи от онова, върху което беше лежал, а по ризата му беше полепнала слама.

— Снощи излезе с принц Чарлс и не се прибра. Само това знам. — Надигнах се, хваната за перилата, и пригладих нощницата си. Вече бяха запалили камините, но в къщата още беше студено и аз треперех.

Мърто прокара ръка по лицето си.

— Уф! Някой отиде ли в Монмартър?

— Да.

— Тогава ще изчакам да се върне. Ако Джейми е там — добре. Ако не е, ще кажат кога се е разделил с Негово Височество.

— А ако ги няма? Ако и принцът не се е прибирал? — попитах аз. В Париж имаше якобити, но имаше и противници на Стюартите. Убийството на Чарлс Стюарт не би осуетило напълно потенциално шотландско въстание — той все пак имаше по-малък брат, Хенри, — но донякъде щеше да откаже Джеймс от подобно начинание.

Спомних си ясно историята, която Джейми ми разказа, за опита да го убият в деня, когато срещнал Фъргъс. Подобни нападения по улиците не бяха рядкост и из Париж по тъмно вилнееха всякакви банди.

— Най-добре се облечи, жено — рече Мърто. — Цялата си настръхнала.

— О, да… сигурно. — Погледнах ръцете си, бях се обгърнала, докато подозренията препускаха през ума ми, но без полза; зъбите ми започваха да тракат.

— Мадам! Ще се простудите! — Маргьорит се качи при мен и ѝ позволих да ме отведе в спалнята, като се озъртах към Мърто долу. Той внимателно огледа кинжала си, преди да го прибере в ножницата.

— Трябва да си легнете, мадам! — скара ми се Маргьорит. — Не е добре за детето да се простудявате така. Ще ви донеса веднага грейка. Къде е халатът ви? Веднага го облечете, да, така е добре… — Навлякох дебелия вълнен халат над копринената нощница и без да обръщам внимание на забележките на Маргьорит, отидох до прозореца и отворих капаците.