Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Но… но… момчето не може… — започна той.

— Напротив, мога — каза Младия Иън. — Поне така си мисля. — Лицето му нямаше как да стане по-червено, но ушите му бяха алени от вълнение, травматичните събития от деня бяха напълно забравени.

— Но това… трябва да… не мога да ти позволя… — Джейми замълча и се втренчи в племенника си задълго. Накрая вдигна ръце в жест на безсилие.

— И какво ще кажа на майка ти? — попита той, когато вратата се отвори зад него.

На прага стоеше много ниско младо момиче, пълничко и меко като яребица в синята си копринена камизола. Кръглото ѝ сладко лице сияеше под облак руса коса. Още щом я видя, Младия Иън се вкамени и спря да диша.

Когато накрая се наложи да поеме дъх, за да не умре, той се обърна към Джейми. И с ужасно мила усмивка му каза:

— Чичо Джейми, ако бях на твое място… — гласът му се извиси внезапно в стряскащо сопрано и той спря, прочисти гърлото си, преди да си върне подобаващия баритон, — нямаше да ѝ кажа. Лека нощ, лельо — рече той и тръгна устремено напред.

— Не знам дали трябва да убия Фъргъс, или да му благодаря. — Джейми седеше на леглото в таванската ни стая и бавно разкопчаваше ризата си.

Аз оставих влажната рокля на стола и коленичих пред него да разкопчая токите на коленете му.

— Предполагам, че се опитва да се грижи за Младия Иън.

— Да… по проклетия си развратен френски начин. — Джейми посегна назад да развърже връзката на косата си. Не я беше сплел отново, когато излязохме от кръчмата, затова тя падна мека и свободна по раменете му, обрамчвайки широките скули и дългия прав нос, и той заприлича на някой от по-яростните италиански ангели от Ренесанса.

— Архангел Михаил ли беше прогонил Адам и Ева от райската градина? — попитах, докато му събувах чорапите.

Той се изсмя леко.

— На това ли ти приличам… на пазител на добродетелта? А Фъргъс е порочната змия? — Ръцете му ме хванаха за лактите и ме побутнаха да се изправя. — Стани, сасенак, не бива да си на колене и да ми служиш.

— Ти служи немалко на другите днес — казах аз, като го накарах да стане с мен. — Макар че не се наложи да убиеш никого. — По ръцете му имаше големи мехури и въпреки че бе избърсал повечето сажди, все още имаше една черна ивица на брадичката.

Ръцете ми обгърнаха кръста му, за да му помогна с колана на бричовете, но той ги задържа там и опря за миг буза в темето ми.

— Не бях съвсем честен с момчето.

— Така ли? Мислех, че се справи прекрасно с него. Той се почувства по-добре след разговора с теб.

— Да, надявам се. И може би молитвите ще помогнат… няма да му навредят поне. Но не му казах всичко.

— Какво друго има? — Вдигнах глава към него и леко докоснах устата му с устни. Миришеше на дим и пот.

— Онова, което мъжът прави, когато душата му се измъчва заради убийство, е да намери жена, сасенак — отвърна той тихо. — Собствената му жена, ако може; друга, ако се налага. Защото тя може да стори това, което никой друг не може — да го изцели.

Пръстите ми откриха връзките на панталоните и ги развързаха.

— Затова ли му позволи да отиде с втората Мери?

Той сви рамене и отстъпи назад, после свали бричовете.

— Не можех да го спра. Мисля, че не сбърках, макар че е още млад. — Усмихна ми се накриво. — Поне тази нощ няма да се тормози заради моряка.

— Да, сигурно. Ами ти? — Съблякох ризата през главата си.

— Аз ли? — Вгледа се в мен с извити вежди, мръсната риза висеше отворена на раменете му.

Погледнах към леглото зад него.

— Да. Ти не си убивал никого, но искаш ли да… мфффм? — Срещнах погледа му и също извих въпросително вежди.

Усмивката се разля по лицето му и всяка прилика с Михаил, строгия пазител на добродетелта, изчезна. Той вдигна рамо, после другото и след това ги отпусна, а ризата се плъзна по ръцете му към пода.

— Май да — отвърна. — Но ще си нежна с мен, нали?

На сутринта изпратих Джейми и Иън на праведната им мисия, после излязох и аз, като спрях да купя голяма плетена кошница от една сергия на улицата. Беше време да започна да се оборудвам с каквито медицински провизии успеех да намеря. След събитията от предишния ден вече се страхувах, че ще имам нужда от тях скоро.

Аптеката на Хо не се беше променила изобщо по време на английската окупация, шотландското въстание и падението на Стюарт, и сърцето ми се изпълни с удоволствие, когато влязох сред познатите аромати на еленски рог, мента, бадемово масло и анасон.