Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Виното беше дошло с вечерята. Налях една чаша и я поднесох под носа си.

— Можел е да те проследи… чрез брендито? — попитах любопитно.

— Донякъде. Помниш ли братовчеда Джаред?

— Разбира се. Още ли е жив? — След клането при Калоден и опустошенията след него беше прекрасно да чуя, че Джаред, богат шотландски емигрант и проспериращ търговец на вино в Париж, още е жив и здрав.

— Сигурно ще трябва да го сложат в някоя бъчва и да го хвърлят в Сена, за да се отърват от него — каза Джейми, зъбите му блеснаха в бяло на черното от сажди лице. — И не само е жив, но и се радва на живота. Според теб откъде взимам френското бренди, което вкарвам в Шотландия?

Очевидният отговор беше „от Франция“, но не го казах.

— Сигурно от Джаред?

Джейми кимна отново с пълна уста.

— Хей! — наведе се и грабна чинията изпод колебливо посягащите кльощави пръсти на Младия Иън. — Ти не трябва да ядеш такава силна храна в това състояние — каза той и се смръщи, дъвчейки. Преглътна и облиза устни. — Ще ти поръчам още хляб и мляко.

— Но, чичо — каза Младия Иън, като се взираше с копнеж във вкусните рулца. — Ужасно съм гладен. — Пречистен от изповедта, той доста се беше ободрил и очевидно беше възвърнал и апетита си.

Джейми го погледна и въздъхна.

— Ами добре. Но се закълни, че няма да повърнеш отгоре ми?

— Няма, чичо — рече покорно Младия Иън.

— Добре тогава. — Джейми бутна чинията към него и се върна към обяснението си.

— Джаред ми изпраща предимно второкачествено вино от собствените му винарни в Мозел, като запазва първокласното за продажба във Франция, където могат да усетят разликата.

— Значи онова, което вкарваш в Шотландия, е неопределимо?

Той сви рамене, посягайки към виното.

— Само за истински дегустатор . Но всъщност Иън е видял онзи да опитва виното в „Кучето и пищова“ и в „Синият глиган“, а това са двете кръчми на главната улица, които купуват бренди предимно от мен. Няколко други също, но те купуват и от други. Така или иначе, както казах, не съм толкова разтревожен, че някой търси Джейми Рой из кръчмите. — Вдигна чашата си, по навик я поднесе към носа си, направи несъзнателна физиономия и отпи. — Не — рече, когато я свали, — това, което ме тревожи, е, че този мъж е открил печатницата. Защото аз се погрижих много усърдно онези, които са виждали Джейми Рой на пристанището в Бърнтайланд, да не са същите хора, които виждат по цял ден на главната улица господин Алекс Малкълм, печатар.

Сбърчих вежди, опитвах се да разбера.

— Но сър Пърсивъл те нарече Малкълм и знаеше, че си контрабандист — възразих.

Джейми кимна търпеливо.

— Половината мъже по пристанищата около Единбург са контрабандисти, сасенак. Да, сър Пърсивъл знае, че съм контрабандист, но не знае, че съм Джейми Рой… камо ли Джеймс Фрейзър. Мисли, че вкарвам топове недекларирана коприна и кадифе от Холандия… защото с това му плащам. — Усмихна се коварно. — Давам бренди за тях, на шивача на ъгъла. Сър Пърсивъл има око за фините платове, а госпожата му още повече. Но той не знае, че се занимавам с алкохол… камо ли с какви количества… иначе щеше да иска много повече, отколкото някое парче дантела.

— А не може ли някой от кръчмарите да е казал на моряка за теб? Сигурно са те виждали.

Той прокара ръка през косата си, както винаги когато мислеше, и няколко къси косъмчета на темето щръкнаха като малки шипове.

— Да, виждали са ме — рече бавно, — но само като клиент. Фъргъс се занимава с доставките на кръчмите… а той много внимава да не припарва до печатницата. Винаги се срещаме тук, насаме. — Ухили ми се накриво. — Никой не се чуди защо един мъж ходи в бардак, нали?

— Така ли? — попитах, поразена от внезапна мисъл. — Значи всеки може да дойде тук без проблем. А дали морякът, който Младия Иън, е проследил, не те е виждал тук… с Фъргъс? Или е чул описанието ти от някое от момичетата? Все пак ти не си най-незабележимият мъж. — Макар че в Единбург сигурно имаше и други червенокоси мъже, малцина от тях имаха неговия ръст, а още по-малко крачеха по улиците с несъзнателната арогантност на воин без оръжия.

— Това е много полезна мисъл, сасенак — каза той и ми кимна. — Лесно ще разберем дали моряк с плитка и едно око е идвал наскоро; ще накарам Жан да разпита момичетата.

Изправи се и се протегна, ръцете му почти докоснаха дървените мертеци.

— А после, сасенак, може би ще си легнем, а? — Свали ръце и ми смигна с усмивка. — Беше адски ден, нали?

— Така е — усмихнах се в отговор.