Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Жан, призована за инструкции, пристигна с Фъргъс, който отвори вратата пред нея с фамилиарността на брат или братовчед. Нищо чудно, че се чувстваше така у дома си; беше роден в парижки бардак и бе прекарал първите десет години от живота си там, като беше спал в един шкаф под стълбите, когато не се прехранвал чрез джебчийство на улицата.

— Брендито замина — докладва той на Джейми. — Продадох го на Макалпин… с малка отстъпка, за съжаление, милорд. Реших, че ще е най-добре така.

— Най-добре да не е тук — съгласи се Джейми. — Какво направи с тялото?

Фъргъс се усмихна за миг, с това слабо лице и тъмен перчем много приличаше на пират.

— Нашият човек също замина за кръчмата на Макалпин, милорд… подходящо дегизиран.

— Като какъв? — попитах аз.

Пиратската усмивка се обърна към мен; Фъргъс беше станал много красив мъж, въпреки куката вместо ръка.

— Като буре с мента, милейди.

— Не мисля, че някой в Единбург е пил мента през последните сто години — отбеляза мадам Жан. — Шотландците езичници не са свикнали с цивилизовани напитки; не съм виждала клиент тук да пие друго освен уиски, бира или бренди.

— Точно така, мадам — кимна Фъргъс. — Не искаме хората на господин Макалпин да отворят бъчвата, нали?

— Сигурно все някога някой ще погледне в тази бъчва — казах аз. — Не искам да бъда неделикатна, но…

— Точно така, милейди — каза Фъргъс с уважителен поклон. — Макар че ментата е с много високо съдържание на алкохол. Избата на кръчмата е само временна спирка към вечния покой на нашия неизвестен приятел. Утре бъчвата отива на пристанището, а оттам някъде много далеч. Просто не исках междувременно да заема място в заведението на мадам Жан.

Жан каза на френски нещо на света Агнес, което не разбрах съвсем, после сви рамене и се обърна да излезе.

— Ще разпитам моите les filles относно моряка утре, мосю, когато си почиват. Засега…

— Като стана дума за почивка — прекъсна я Фъргъс, — може ли мадмоазел Софи да се освободи за тази вечер?

Мадам го погледна иронично развеселена.

— Тъй като ви видя, че идвате, mon petit saucisse 16 16 Моя малка наденичке (фр.). — Б.пр. , предполагам, че е на разположение. — Погледна към Младия Иън, изтегнат на възглавниците като плашило, на което са махнали сламения пълнеж. — Да намеря ли къде са спи младият джентълмен?

— О, да. — Джейми погледна замислено племенника си. — Предполагам, че може да му сложите сламеник в моята стая.

— О, не! — избълва Младия Иън. — Ти ще искаш да си насаме със съпругата си, нали, чичо?

— Какво? — втренчи се в него Джейми.

— Ами… — Момчето се поколеба, погледна ме и се извърна бързо. — Сигурно ще искаш да… ъъъ… мфффм? — Истински планинец, той успя да произведе последния звук с изумителна неделикатност.

Джейми потърка с кокалчета долната си устна.

— Е, много мило от твоя страна, Иън — рече той. Гласът му потрепери леко от усилието да сдържи смеха си. — Поласкан съм, че имаш такова високо мнение за издръжливостта ми и предполагаш, че съм способен на друго, освен да спя, след такъв ден. Но мисля, че сигурно ще мога да пропусна задоволяването на животинските си нужди една нощ — колкото и да харесвам леля ти — добави той и ми се ухили.

— Но Бруно ми каза, че тази нощ няма много клиенти — намеси се Фъргъс, като се огледа с леко изумление. — Защо момчето не…

— Защото е още на четиринайсет, за бога! — отвърна Джейми скандализиран.

— Почти на петнайсет! — поправи го Иън и седна със заинтригуван вид.

— Е, това е съвсем достатъчно — каза Фъргъс, като погледна към мадам Жан за потвърждение. — Братята ти не бяха по-големи, когато ги доведох за първи път тук, и се представиха много добре.

— Какво си направил? — ококори се Джейми.

— Ами някой трябваше да го стори — рече Фъргъс, леко подразнен. — Обикновено е бащата на момчето… но, разбира се, мосю не… не искам да проявя неуважение към уважавания ти баща, разбира се — добави той и кимна на Младия Иън, който кимна в отговор като механична играчка, — но просто направих преценка въз основа на опита, ако ме разбирате?

— Значи — обърна се към мадам Жан с вид на чревоугодник, който се консултира с виночерпеца — Доркас, как мислиш, или Пенелъпи?

— Не, не, — рече тя, като клатеше решително глава, — трябва да е втората Мари, абсолютно. Дребната.

— О, с русата коса ли? Да, мисля, че си права — отвърна одобрително Фъргъс. — Ами доведи я.

Жан излезе, преди Джейми да успее да възрази с нещо друго, освен със задавен грак.