Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Искам да видя как го правиш.

— Ами ти вече видя. — Той стана и изви врат, за да погледне над стената на градината.

— Младия Иън много се забави — отбеляза, докато сядаше. — Какво толкова има да изповядва едно петнайсетгодишно момче?

— След вчерашния ден и нощта ли? Сигурно зависи колко подробности иска да чуе отец Хейс — казах аз, като ясно си припомних закуската с проститутките. — През цялото време ли беше там?

— Е, не. — Крайчетата на ушите на Джейми леко порозовяха в утринната светлина. — Ами… трябваше първо аз да ида. Да дам пример.

— Нищо чудно, че е отнело толкова време — подразних го аз. — Откога не се беше изповядвал?

— Казах на отец Хейс, че са минали шест месеца.

— И толкова ли са?

— Не, но предполагам, че щом ми даде опрощение за кражба, нападение и словоблудство, ще ми прости и лъжата.

— Какво, ами прелюбодейство и нечисти мисли?

— Абсолютно не — отвърна той праведно. — Можеш да мислиш най-ужасни неща и да не прегрешаваш, ако си ги представяш с жена си. Само ако мислиш за други жени, е грях.

— Нямах представа, че съм се върнала, за да спася душата ти — казах скромно, — но се радвам, че мога да бъда полезна.

Той се засмя, наведе се и ме целуна дълго.

— Питам се дали се смята за опрощение — каза той, като си пое дъх. — Не би трябвало, нали? Нужно е много повече от молитви, за да задържиш човек далеч от адските огньове. Като стана дума — добави той, като бръкна в джоба си и извади една доста надъвкана дървена броеница — напомни ми, че трябва да си кажа молитвите по някое време днес. Тъкмо щях да започвам, когато ти дойде.

— Колко пъти трябва да кажеш Отче наш? — попитах, като опипвах зърната на броеницата. Явно наистина беше надъвкана; имаше следи от зъби по повечето топчета.

— Миналата година срещнах един евреин — каза той, като пренебрегна въпроса ми. — Натурфилософ, който шест пъти е обиколил света по море. Каза ми, че и при мюсюлманите и при евреите се смята за добродетел съпруг и съпруга да лягат заедно.

— Чудя се дали има нещо общо с това, че и евреите и мюсюлманите се обрязват — добави замислено. — Така и не го попитах… но може би щеше да го сметне за неделикатен въпрос.

— Не мисля, че кожата по главата на члена има нещо общо с добродетелта — уверих го.

— О, добре — рече и пак ме целуна.

— Какво е станало с броеницата ти? — попитах и я взех, защото бе паднала на тревата. — Сякаш са я дъвкали плъхове.

— Не плъхове. Деца.

— Какви деца.

— О, ами всякакви. — Той сви рамене и прибра броеницата в джоба си. — Младия Джейми сега има три, а Маги и Кити по две. Майкъл тъкмо се ожени, но жена му е трудна. — Слънцето беше зад него и лицето му тъмнееше, затова зъбите му проблеснаха внезапно, когато се усмихна. — Не знаеше, че си пралеля на седем деца, нали?

— Пралеля ли? — смаях се аз.

— Ами аз съм прачичо — отвърна весело, — и не е кой знае колко трудно, освен че ми дъвчат броеницата, когато им растат зъби… и ме наричат „деди“.

Понякога двайсет години изглеждат като миг, а понякога като много, много дълго време.

— Ами… няма женски еквивалент на „деди“, нали?

— О, не — увери ме той. — Всички ще те наричат пралеля Клеър и ще се отнасят с огромно уважение към теб.

— Много благодаря — промърморих, докато си представях гериатричното отделение в болницата.

Джейми се засмя и с лекота, която без съмнение бе предизвикана и от скорошното опрощение на греховете му, ме сграбчи през кръста и ме вдигна в скута си.

— Не съм виждал друга пралеля с толкова сочен задник — рече одобрително, като ме подрусваше леко на коляното си. Дъхът му гъделичкаше врата ми, когато се наведе напред. Аз изписках тихо, щом ухапа леко ухото ми.

— Добре ли си, лельо? — чух гласа на Младия Иън зад нас, ужасно загрижен.

Джейми се сепна и едва не ме катапултира от скута си, но после ме хвана пак през кръста.

— Ами да — каза той. — Леля ти тъкмо видя един паяк.

— Къде? — огледа Младия Иън пейката с интерес.

— Ей там. — Джейми стана, изправи ме на крака и посочи една липа, където — наистина — имаше паяжина между чатала на два клона, която проблясваше от влагата. Самият паяк стоеше в центъра ѝ, кръгъл като черешка, с пъстро зелено-жълто гръбче.

— Тъкмо казвах на леля ти — каза Джейми, докато Младия Иън оглеждаше ококорен паяжината, — за един евреин, когото познавам, натурфилософ. Той беше проучвал паяците; всъщност дойде в Единбург, за да донесе един научен труд в Кралското дружество, въпреки че е евреин.