Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Ти имаш тази… сила. Имаш я, но владееш и душата си. Затова вероятно и моята може да бъде спасена.

Не знаех какво да отвърна на това и мълчах известно време, само държах ръката му, галех изкривените пръсти и големите твърди кокалчета. Това беше ръка на воин… но той сега не беше воин.

Обърнах ръката му и я сложих на коляното си с дланта нагоре. Бавно проследих дълбоките линии и хълмчета, малката буква C , в основата на палеца; която го бележеше като мой.

— Познавах една старица в планините навремето, която каза, че линиите на ръката не предсказват живота ти, а го отразяват.

— Така ли е? — Пръстите му потрепнаха леко, но дланта беше неподвижна.

— Не зная. Каза, че човек се ражда с тези линии — с живот, — но линиите се променят от твоите постъпки и когато ти се променяш. — Не знаех нищо за хиромантията, но виждах една дълбока линия, която минаваше от китката към средата на дланта и се разклоняваше няколко пъти.

— Мисля, че тази се нарича линия на живота — казах аз. — Виждаш ли тези разклонения? Сигурно означават, че си променял често живота си, правил си много избори.

Той изсумтя, но по-скоро развеселено.

— О, тъй ли? Е, това може да се каже за всеки. — Вгледа се в дланта си на коляното ми. — Сигурно първото разклонение е когато срещнах Джак Рандал, а второто, когато се ожених за теб… виж как са близо едно до друго.

— Така е. — Прокарах бавно пръст по линията и пръстите му потрепнаха леко като от гъдел. — А Калоден сигурно е някоя друга?

— Сигурно. — Но той не искаше да говори за Калоден. Продължи да прокарва пръста си. — И когато влязох в затвора, когато се върнах и когато дойдох в Единбург.

— И стана печатар. — Спрях и го погледнах с извити вежди. — Как, за бога , стана печатар? Това е последното, което би ми хрумнало.

— О, това ли? — Устата му се изви в усмивка. — Ами стана малко по случайност.

В началото просто търсел някакво занимание, което ще му помогне да скрие и управлява контрабандата. Разполагал със значителна сума от някакво доходно начинание и бил решен да си купи бизнес, при който се използва голяма каруца и коне, и някакво дискретно помещение, където да складира временно стоките.

Каруцарството било най-близко до ума, но го отхвърлил именно защото онези, които се занимавали с това, често ставали обект на подозрения и обиски от страна на митничарите. По същия начин отпаднало и кръчмарството или ханджийството, макар че били донякъде приемливи, защото изисквали големи доставки на стоки, но пък били твърде уязвими в законните си дейности, за да прикриват и незаконна; данъчните и митничарите се навъртали около кръчмите като бълхи около дебело куче.

— Сетих се за печатарството, когато отидох на едно място да поръчам обявления — обясни той. — Докато чаках да дам поръчката, видях една каруца да пристига, натоварена със сандъци хартия и бурета алкохол за мастилото, и си казах, за бога, това е! Акцизните никога нямаше да се сетят за подобно място.

Едва след като купил магазина на Карфакс Клоуз, наел Джорди да работи на пресата и наистина започнал да изпълнява поръчки за обявления, памфлети, афиши и книги, му хрумнали и другите възможности на подобно занимание.

— Един човек на име Том Гейдж — обясни той. Издърпа ръката си от мен, защото разказваше все по-оживено, жестикулираше и прокарваше ръце през косата си, като я разрошваше с ентусиазъм. — Той ми носеше разни малки поръчки — все невинни неща, — но често, и оставаше да си поговорим, не само с мен, но и с Джорди, макар че сигурно беше забелязал, че знам за тоя занаят по-малко и от самия него.

Усмихна ми се дяволито.

— Не разбирам много от печатарство, сасенак, но разбирам от хора.

Изглежда, този Гейдж бе развил симпатия към Алегзандър Малкълм; като чул леката напевност на родния му край в речта му, той започнал деликатно да подпитва, споменал свой познат, на когото симпатиите към якобитите навлекли неприятности по време на Въстанието, сплитал нишките от взаимни познанства и умело насочвал разговора, преследвайки жертвата си. Докато накрая развеселената жертва не му казала направо да изплюе камъчето; защото хората на краля никога няма да узнаят.

— И той ти се довери. — Не беше въпрос; единственият човек, който се бе доверил погрешка на Джейми Фрейзър бе Чарлс Стюарт — и всъщност грешката беше на Джейми.

— Да. — И така започнало съдружието, отначало чисто делово, но се задълбочило в приятелство с времето. Джейми печатал всички материали на малката група радикални политически автори на Гейдж — от публично известни статии до анонимни брошури и памфлети с материали, заради които авторите им можели да влязат в затвора или да увиснат на бесилото.