Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Джейми се беше изправил при появата му и с любезен жест издърпа един стол.

— Ще се присъедините ли към нас, сър Пърсивъл?

— О, не, всъщност не! Не бих дръзнал да се натрапвам на щастието на новобрачни, скъпи сър. Всъщност нямах представа… — Като все още протестираше, той седна на предложения стол и потрепна леко, щом протегна крак под масата.

— Аз съм мъченик на подаграта, скъпа моя — довери ми той, като се наведе така близо до мен, че усетих лошия му старчески дъх под аромата на голтерия, с който бяха напоени дрехите му.

Той не изглеждаше корумпиран човек — като не броим дъха му, — но пък външният вид може да лъже; само преди четири часа мен ме бяха взели за проститутка.

Джейми веднага поръча вино и прие продължаващите извинения на сър Пърсивъл с любезност.

— Голям късмет е, че те срещам тук, скъпи приятелю — каза възрастният джентълмен, прекъсвайки най-сетне цветистите си комплименти. Сложи малката си ръка с поддържани нокти върху ръкава на Джейми. — Исках да ти кажа нещо. Всъщност изпратих бележка до печатницата, но пратеникът ми не те откри там.

— О? — Джейми изви въпросително вежда.

— Да — продължи сър Пърсивъл. — Мисля, че ми спомена — преди няколко седмици, едва си спомням вече, — за намерението си да пътуваш на север по работа. За нова преса или нещо подобно? — Сър Пърсивъл имаше доста приятно лице, хубаво и патрицианско въпреки годините, с големи неразгадаеми сини очи.

— Да, така е — съгласи се любезно Джейми. — Поканен съм от господин Маклауд в Пърт, за да видя новите шрифтове, които наскоро е пуснал в употреба.

— Точно тъй. — Сър Пърсивъл извади кутия с енфие от джоба си, беше красива, емайлирана в зелено и златисто, с херувимчета по капака.

— Но силно те съветвам да не предприемаш пътуване на север точно сега — каза той, като отвори кутията и се концентрира върху съдържанието ѝ. — Никак не те съветвам. Времето е доста променливо през този сезон; сигурен съм, че няма да се отрази добре на госпожа Малкълм. — Усмихна ми се като застаряващ ангел и смръкна голяма щипка енфие, приготвил кърпичката си.

Джейми отпи от виното си, лицето му беше неразгадаемо.

— Много съм благодарен за съвета, сър Пърсивъл — каза той. — Вероятно сте получили вест от вашите агенти за скорошни бури на север?

Сър Пърсивъл кихна, леко и спретнато, като мишчица в студа. Той целият приличаше на бяло мишле, помислих си аз, като видях как усърдно попива върха на розовия си нос.

— Точно тъй — каза той, остави кърпичката и запримигва добродушно към Джейми. — Не, аз наистина — тъй като си скъп на сърцето ми приятел — силно препоръчвам да останеш в Единбург. Все пак — добави и се обърна да огрее и мен с благоразположението си — сигурно вече имаш причина да си останеш у дома, нали? А сега, скъпи млади хора, опасявам се, че трябва да ви напусна; не бива да преча повече на вашата, както изглежда, сватбена закуска.

С малко помощ от кръжащия наблизо Джонсън, сър Пърсивъл стана и се отдалечи, а бастунът със златната глава потракваше по пода.

— Той изглежда много мил старец — отбелязах аз, когато бях сигурна, че вече не може да ме чуе.

Джейми изсумтя.

— Прогнил е като проядена от дървеници дъска — каза той. Вдигна чашата и я пресуши. — Да не повярваш — рече замислено и се вгледа в слабата фигура, която сега предпазливо слизаше по стълбите, — за човек, който е така близо до Съдния ден, като сър Пърсивъл, имам предвид. Ще си речеш, че страхът от Дявола ще го спре, но не би.

— Предполагам, че не е по-различен от останалите — казах цинично. — Повечето хора си мислят, че ще живеят вечно.

Джейми се засмя, възвръщаше отново настроението си.

— Да, така е — рече той. Бутна чашата ми към мен. — А сега, когато си тук, сасенак, вече съм убеден в това. Изпий го, мо нигеан дон , и ще се качим горе.

— Post coitum omne animalium triste est 15 15 „След съвкупление всяко животно е тъжно“ (лат.). — Б.пр. — казах аз със затворени очи.

Не последва отговор от топлата тежест на гърдите ми, освен лекото му дишане. След миг обаче усетих нещо като подземна вибрация, която разтълкувах като смях.

— Това е много странно, сасенак — каза Джейми, гласът му беше сънен. — Надявам се, че не си го измислила ти?

— Не съм. — Пригладих назад от челото му влажната ярка коса и той обърна лице към извивката на рамото ми с доволно сумтене.

Стаите над кръчмата не предоставяха всички необходими удобства за влюбените. Все пак диванът поне предлагаше мека хоризонтална повърхност, която беше повече от достатъчна, като се замисли човек. Макар да бях решила, че все още съм способна на прояви на страст, все пак бях твърде стара да ги осъществявам на голия под.