Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Това е добре. — Палтото му ми стигаше до коленете, но усещах потайните погледи от другия край на избата към голите ми крака и твърде ясно съзнавах, че съм гола под него. — В печатницата ли ще се върнем? — Така или иначе не исках да се възползвам прекалено от гостоприемството на мадам Жан.

— Може би за малко. Трябва да помисля. — Говореше разсеяно и челото му бе смръщено. Прегърна ме леко, а после започна да крачи из избата и да се взира замислено в камъните на пода.

— Ами… какво стана с Иън?

Той вдигна невиждащо поглед; после лицето му се проясни.

— О, Иън. Оставих го да търси из кръчмите над Маркет Крос. Да не забравя да се срещна с него по-късно — промърмори сякаш на себе си.

— Между другото, срещнах се с Младия Иън — казах аз разговорливо.

Джейми се сепна.

— Идвал е тук?

— Да. Търсеше те… към четвърт час след като ти излезе.

— Слава богу! — Той прокара ръка през косата си, изглеждаше едновременно развеселен и разтревожен. — Не знам как ще обясня на Иън какво прави тук синът му.

— А ти знаеш ли какво прави тук? — попитах любопитно.

— Не, не знам! Трябваше да е… о, няма значение. Не мога да се тревожа и за това сега. — Той пак потъна в мисли, като изплува за миг само за да попита: — А Младия Иън каза ли къде отива?

Поклатих глава, събирайки палтото около себе си, а той кимна с въздишка и започна пак да крачи.

Седнах на едно обърнато буре и го загледах. Въпреки опасността и неудобството се чувствах абсурдно щастлива просто защото бях близо до него. Тъй като разбирах, че няма как да помогна, се увих добре с палтото и се отдадох на удоволствието да го гледам — нещо, което не бях имала възможност да сторя при вихъра от събития.

Въпреки загрижеността си той вървеше с изяществото на боец, мъж, който съзнава твърде добре тялото си, за да го забрави изцяло. Мъжете до буретата работеха на светлината на факла; тя блестеше в косата му, когато се обърна, озаряваше я като тигрова козина с ивици златно и тъмно.

Долових леко потрепване, когато два пръста на дясната му ръка се удариха в плата на панталоните, и този жест ми се стори странно познат. Бях го виждала хиляди пъти и сега се почувствах сякаш цялото време, в което бяхме разделени, не е повече от един изгрев и един залез.

Като че ли доловил мислите ми, той спря да крачи и ми се усмихна.

— Ще се стоплиш ли, сасенак?

— Не, но няма значение. — Станах от бъчвата и отидох при него, като пъхнах ръка под лакътя му. — Напредваш ли с мисленето?

Той се засмя печално.

— Не. Мисля за десетина работи едновременно и за половината от тях нищо не мога да сторя. Като например дали Младия Иън е там, където трябва да бъде.

Вгледах се в него.

— А къде трябва да бъде? Къде трябва да бъде според теб?

— Трябва да е в печатницата — каза Джейми натъртено. — Но тази сутрин трябваше да е с Уоли, а не беше.

— С Уоли? Искаш да кажеш, че си знаел, че не си е у дома, когато баща му дойде да го търси тази сутрин?

Потърка носа си с пръст, изглеждаше едновременно подразнен и развеселен.

— О, да. Обещах на Младия Иън, че няма да кажа на баща му, докато не му обясни сам. Не че това ще му спести пердаха — добави той.

Младият Иън дошъл, както каза баща му, при чичо си в Единбург, без да си направи труда да поиска разрешение от родителите си. Джейми открил това относително скоро, но не искал да изпраща племенника си сам към Лалиброх, а все още нямал време да го придружи лично.

— Не че не може да се грижи за себе си — обясни Джейми, веселието печелеше битката с другите изражения на лицето му. — Той е много способно момче. Просто е… ами нали знаеш как около някои хора просто се случват разни неща, като че ли без те да правят нищо?

— Сега като го спомена, да — казах сухо. — Аз съм един от тях.

Той се засмя високо.

— Господи, права си, сасенак! Може би затова харесвам толкова Младия Иън, напомня ми за теб.

— На мен пък ми напомня за теб — отвърнах.

Джейми изсумтя.

— Господи, Джени ще ме убие, ако разбере, че малкото ѝ момче се е мотало из къща с лоша репутация. Надявам се, че малкият хаймана ще има достатъчно ум да си мълчи, когато се прибере.

— Надявам се да се прибере у дома — казах, като мислех, че кльощавото почти петнайсетгодишно момче, което бях видяла сутринта, е някъде из Единбург, пълен с проститутки, акцизни, контрабандисти и Демони с брадви. — Поне не е момиче — добавих. — Демонът май не предпочита млади момчета.

— Аха, да, но много други предпочитат — каза горчиво Джейми. — Между Младия Иън и теб, сасенак, ще имам късмет, ако косата ми не побелее без време в тази смрадлива изба.