Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Джейми бръкна в ръкава си, извади голяма носна кърпа и я погледна изпитателно.

— Е, ами може би е по-чиста от ризата ти. — Сви рамене, подаде ми я, после се извини, че трябвало да наглежда дейността в другия край на избата.

Водата беше смразяваща, също като самата изба, и аз плахо се търках, а ледените струйки се стичаха по корема и бедрата ми и предизвикваха нови пристъпи на треперене.

Мисълта за онова, което се случваше горе, също не помагаше. Вероятно в момента бяхме в безопасност, докато фалшивата стена успяваше да заблуди акцизните.

Но ако стената не успееше да ни скрие, позицията ни ставаше безнадеждна. Като че ли нямаше друг изход от това помещение, освен през фалшивата стена — и ако тя бъдеше разкрита, щяха да ни хванат на местопрестъплението с много контрабандно бренди и с трупа на убит кралски служител.

А изчезването на въпросния служител щеше да провокира щателно претърсване, нали? Започнах да си представям как акцизните претърсват бардака, разпитват и заплашват жените, които им дават пълно описание на мен, на Джейми и на господин Уилъби, както и свидетелски показания за убийството. Неволно погледнах към другия ъгъл, където мъртвецът лежеше под окървавения си саван, бродиран с розови и жълти цветчета. Китаецът не се виждаше никъде, явно беше припаднал зад някоя бъчва с бренди.

— Ето, сасенак. Изпий това; зъбите ти така тракат, че ще си прехапеш езика. — Джейми се беше появил отново до мен като санбернар, носещ манерка с бренди.

— Б-благодаря. — Трябваше да пусна кърпата и да използвам и двете си ръце, за да задържа дървената чаша така, че да не се удря в зъбите ми, но брендито помогна; то потече като горящи въглени в стомаха ми и изпрати малки филизи топлина през скованите ми крайници.

— О, Господи, така е по-добре — казах аз, като спрях, колкото да си поема дъх. — Това неразредената версия ли е?

— Не, тя ще те убие. Но е малко по-силно от това, което продаваме. Измий се и облечи нещо; после ще ти дам още. — Джейми взе чашата от ръката ми и пак ми подаде кърпата. Докато набързо привършвах мразовития си тоалет, аз го гледах с крайчето на окото си. Той се взираше смръщено в мен, явно дълбоко потънал в мисли. Бях си представяла, че животът му е сложен, но не ми беше хрумвало, че моето присъствие ще го усложни още повече. Бих дала всичко, за да разбера за какво мисли.

— За какво мислиш, Джейми? — попитах, като го гледах странично, докато бършех и последните петна по бедрата си. Водата се вълнуваше около прасците ми и светлината на свещта опъстряше вълните с искри, сякаш тъмната кръв, която отмивах от тялото си, отново засия жива и червена във водата.

Смръщването веднага изчезна, очите му се проясниха и се приковаха в лицето ми.

— Мисля, че си много красива, сасенак — каза той тихо.

— Може би, ако харесваш настръхнала като на оскубано пиле кожа — казах сопнато, излязох от ваната и посегнах към чашата.

Той внезапно ми се ухили и зъбите му блеснаха в сумрака на избата.

— О, да — каза той. — Е, говориш с единствения човек в Шотландия, който ужасно се надървя при вида на оскубано пиле.

Задавих се с брендито и се закашлях, почти в истерия от напрежението и страха.

Джейми бързо свали палтото си, уви ме с него и ме притисна към себе си, докато аз треперех и кашлях.

— Не мога да подмина сергия с пилета, без да се надървя — прошепна той в ухото ми, като бързо търкаше гърба ми. — Тихо, сасенак, тихо. Ще се оправиш.

Притисках се трепереща към него.

— Извинявай. Добре съм. Аз съм виновна обаче. Господин Уилъби простреля акцизния, защото реши, че ми се натрапва.

Джейми изсумтя.

— Това не значи, че ти си виновна, сасенак — каза той сухо. — А и това не е първата глупост на китаеца. Когато е пиян, може да направи всичко, и най-откаченото нещо.

Внезапно изражението му се промени, защото осъзна какво съм казала. Вгледа се в мен с широко отворени очи:

— Акцизен ли каза, сасенак?

— Да, защо?

Не отговори, но ме пусна, обърна се, грабна свещта и тръгна нанякъде. За да не оставам в тъмната изба, аз го последвах към ъгъла, където трупът лежеше под шала ми.

— Дръж. — Джейми ми подаде безцеремонно свещта, после коленичи до мъртвия и отдръпна окървавения шал от лицето му.

Бях виждала много мъртъвци; гледката не ме шокираше, но все пак беше неприятна. Очите се бяха извъртели под полуспуснатите клепачи, което му придаваше още по-зловещ вид. Джейми огледа смръщен бялото като восък лице със зееща уста и прошепна нещо под нос.