Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Да, моля, пусни — каза един глас зад мен. Видях как очите на акцизния се отварят широко, когато погледна над рамото ми.

Господин Уилъби стоеше на второто стъпало с измачканата си синя копринена дреха и стискаше голям пищов в ръцете си. Сведе любезно глава пред акцизния.

— Не мръсна курва — обясни той, примигвайки като сова. — Почтена съпруга.

Акцизният, явно сепнат от неочакваната поява на китаеца, зяпна към мен, а после и към господин Уилъби.

— Съпруга? — рече той смаяно. — Казваш, че ти е съпруга ?

Господин Уилъби явно долови само последната дума и закима с удоволствие.

— Съпруга. Моля пуснеш я. — Очите му бяха кървясали процепи и на мен поне ми беше ясно, че във въпросната кръв има поне 80 промила алкохол.

Акцизният ме дръпна към себе си и се смръщи на господин Уилъби.

— Виж какво… — започна той. Но не стигна по-далеч, защото господин Уилъби явно реши, че го е предупредил предостатъчно, вдигна пищова и дръпна спусъка.

Чу се силен гръм и дори по-силен писък, който сигурно беше мой, и площадката се изпълни с облак сив барутен дим. Акцизният политна назад към стената с крайно изненадано изражение и разстилащо се по гърдите червено петно.

Аз скочих напред съвсем инстинктивно, подхванах го под раменете и го отпуснах внимателно на пода. Отгоре се чу шум и обитателите на къщата се събраха с възклицания на горната площадка, привлечени от изстрела. Чух стъпки по стълбата, взимаха по две стъпала наведнъж.

Фъргъс изскочи от една врата, сигурно на избата, с пищов в ръка.

— Милейди — ахна той, като видя, че седя в ъгъла, а тялото на акцизния е проснато в скута ми. — Какво направихте?

— Аз ли? — възмутих се. — Аз нищо не съм направила, а китаецът на Джейми. — Кимнах към стълбището, където беше господин Уилъби. Пищовът лежеше в краката му, а той седеше на стъпалото и гледаше добродушно и с кървясали очи сцената долу.

Фъргъс каза нещо на френски, което беше твърде разговорно, за да мога да го преведа, и звучеше доста неблагоприятно за господин Уилъби. Прекоси площадката и сграбчи дребния китаец за рамото — или поне така реших аз, докато не видях, че ръката, която протегна, не завършва с длан, а с блестяща кука от тъмен метал.

— Фъргъс! — Бях така шокирана от тази гледка, че спрях с опитите да затискам раната на акцизния с шала си. — Какво… какво…

— Кое? — обърна се той към мен. После проследи погледа ми и рече: — А, това ли — сви рамене. — Англичаните. Не се тревожете сега за това, милейди, нямаме време. Ей, canaille 12 12 Мизерник (фр.). — Б.пр. , слизай долу! — Той дръпна господин Уилъби по стълбите и го повлече към вратата на избата, после го бутна през нея с пълно безразличие към безопасността му. Чух поредица от тътени, които подсказваха, че китаецът се търкаля по стълбите. Акробатичните му умения временно го бяха изоставили, но сега не можех да се тревожа за това.

Фъргъс клекна до мен и вдигна главата на акцизния за косата.

— Колко хора има с теб? — попита той. — Казвай бързо, cochon 13 13 Свиня (фр.). — Б.пр. , или ще ти разпоря гърлото!

По всичко личеше, че заплахата е излишна. Очите на мъжа вече се изцъкляха. Със значително усилие той изви устни в усмивка.

— Ще… те… видя… да… гориш… в… ада — прошепна той и с последен спазъм, който фиксира усмивката в страховита гримаса на лицето му, изкашля стряскащо количество яркочервена пенеста кръв и умря в скута ми.

Още крака идваха по стълбите с голяма бързина. Джейми се втурна през избата и едва не настъпи краката на акцизния. Очите му обходиха тялото и спряха на лицето ми с ужас и изумление.

— Какво си направила, сасенак? — попита той.

— Не тя… жълтата пъпка — рече Фъргъс и ме спаси. Пъхна пищова в колана си и ми подаде здравата си ръка. — Елате, милейди, трябва да слезете долу!

Джейми го изпревари, наведе се над мен и извъртя глава към фоайето.

— Аз ще се оправя тук. Пази входа, Фъргъс. Обичайният сигнал и не вади оръжието без нужда.

Фъргъс кимна и изчезна през вратата към коридора.

Джейми беше успял да увие трупа в шала ми; вдигна го от мен и аз се изправих. Бях много облекчена да се отърва от него въпреки кръвта и другите неясни субстанции, които се бяха просмукали в ризата ми.

— О! Мисля, че е мъртъв ! — понесе се ужасѐн глас отгоре и аз вдигнах глава, за да видя десетина проститутки, надничащи като херувимчета оттам.

— Връщайте се по стаите! — излая Джейми. Чу се хор от изплашени писъци и те се пръснаха като гълъби.