Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Какво има? — попитах. Бях си мислила, че вече никога няма да се стопля, но палтото му беше не само дебело и добре ушито, но и пазеше остатъци от телесната му топлина. Още ми беше студено, но не треперех така силно.

— Това не е акцизен — каза Джейми, все още смръщен. — Познавам всички акцизни в окръга и надзираващите офицери. Но не съм виждал този преди. — С известно отвращение отвори подгизналото палто на трупа и зарови вътре.

Действаше внимателно, но щателно, докато претърсваше дрехите му и накрая извади малко джобно ножче и книжка, подвързана с червена хартия.

— „Новият завет“ — прочетох аз с изумление.

Джейми кимна и ме погледна с извита вежда.

— Акцизен или не, странно е да го носиш в бардак. — Избърса малката книжка с шала, после доста внимателно покри с него лицето на мъртвия, като клатеше глава.

— Само това беше в джобовете му. Всички митничари или акцизни носят пълномощните си със себе си, иначе нямат власт да претърсват и да конфискуват стоки. — Погледна нагоре, извил вежди. — Защо реши, че е акцизен?

Събрах полите на палтото му около себе си, в опит да си припомня какво ми беше казал мъжът на площадката.

— Попита ме дали съм примамка и къде е мадам. После каза, че имало награда… процент от конфискуваната контрабанда — и че никой нямало да знае, освен нас двамата. А ти каза, че те преследват акцизни — добавих. — Затова реших, че е такъв. После господин Уилъби се появи и всичко отиде по дяволите.

Джейми кимна, още изглеждаше объркан.

— Аха, добре. Нямам никаква представа кой е, но е добре, че не е акцизен. От самото начало нещо не ми се връзваше, но май няма проблем.

— Не се връзваше?

Той се усмихна за миг.

— Имам уговорка с главния митничар за района, сасенак.

Зяпнах от изумление.

— Уговорка?

Той сви рамене.

— Е, подкуп, ако държиш да сме точни. — Звучеше леко подразнен.

— Без съмнение е стандартна процедура, нали? — попитах аз тактично. Ъгълчето на устните му потрепна леко.

— Да, стандартна е. Е, поне може да се каже, че съществува известно разбирателство между сър Пърсивъл Търнър и моя милост, и много се притесних да чуя, че е изпратил хора тук.

— Ясно — казах бавно, като премислях всички недоизяснени събития от сутринта, в опит да ги проумея. — Но тогава какво имаше предвид, като каза на Фъргъс, че акцизните са по петите ти? И защо всички търчат наоколо като кокошки без глави?

— О, това ли? — Той се усмихна за миг, хвана ме за ръка и ме обърна към трупа в краката ни. — Ами това е част от уговорката. Сър Пърсивъл трябва да задоволи началниците си в Лондон, като от време на време залавя по малко контрабанда. Затова се грижим да има тази възможност. Уоли и момчетата докараха две каруци от брега; едната с най-хубавото бренди, а другата пълна с разлети бъчви и кисело вино, а отгоре има само няколко анкъра евтин алкохол, колкото да замирише. Посрещнах ги точно извън града тази сутрин, както бяхме планирали, и после вкарахме вътре каруците, като се погрижихме да привлечем вниманието на Конния офицер, който тъкмо минаваше с малък отряд драгуни. Те дойдоха и ние им осигурихме малко преследване из уличките, докато не стана време аз и хубавото бренди да се отделим от Уоли и неговия товар. Той скочи от каруцата си и изчезна, а аз подкарах като дявол насам, следван от двама-трима драгуни, само за пред хората. Ще изглежда добре в доклада. — Ухили се и цитира: — Контрабандистите избягаха въпреки усиленото преследване, но усърдните войници на Негово Величество успяха да заловят цяла каруца с алкохол на стойност шейсет паунда и десет шилинга. Нали се сещаш?

— Да, сещам се — отвърнах. — Значи ти и хубавият алкохол трябваше да пристигнете в десет? Мадам Жан каза…

— Да — смръщи се той. — Тя трябваше да отвори вратата на избата и да приготви рампата точно в десет… нямахме време да разтоварим всичко. Но тази сутрин ужасно закъсня. Трябваше да обиколя два пъти, за да не доведа драгуните право до вратата.

— Тя беше малко разсеяна — казах аз, като внезапно си спомних за Демона. Казах на Джейми за убийството в „Зелената сова“, а той направи гримаса и се прекръсти.

— Горкото момиче.

Потреперих за миг при спомена за описанието на Бруно и пристъпих към Джейми, който ме прегърна през раменете. Целуна ме разсеяно по челото и пак погледна към покрития с шала труп на земята.

— Е, който и да е бил, ако не е акцизен, вероятно няма други горе. Трябва да можем да излезем скоро оттук.