Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Мен ли? — попитах изненадана. — Не е нужно да се тревожиш за мен.

— Не е ли? — Той пусна ръката ми и ме погледна. — Няма нужда да се тревожа за теб ли? Това ли каза? Господи! Оставих те в легло, да си чакаш закуската, а след по-малко от час те намирам долу по риза, да стискаш труп в скута си! А сега стоиш пред мен гола като яйце, а петнайсетима мъже се чудат коя си, по дяволите… и как да им обясня, сасенак? Кажи ми как? — Той пак прокара с безсилие ръка през косата си. — Боже Господи! Трябва да тръгна нагоре по крайбрежието след два дни, а не мога да те оставя в Единбург, не и с тези Демони с брадви, и с толкова народ, който те мисли за проститутка… и… и… — Връвта около плитката му се скъса внезапно от натиска и косата му бухна около главата като лъвска грива. Засмях се. Той ме погледна гневно, но после на устните му се появи неохотна усмивка.

— Е, добре — рече примирено. — Сигурно ще се справя.

— И аз така мисля — казах и застанах на пръсти, за да прибера косата зад ушите му. Също като магнит, привлечен от обратния полюс, той сведе глава и ме целуна.

— Бях забравил — каза след миг.

— Какво? — Гърбът му беше топъл под тънката риза.

— Всичко. — Говореше много тихо, в косата ми. — Радостта. Страха. Най-вече страха. — Ръката му се вдигна и махна къдриците от носа ми.

— Не съм се страхувал от много време, сасенак — прошепна той. — Но мисля, че сега се страхувам. Защото сега имам какво да губя.

Отдръпнах се леко, за да го погледна. Ръцете му стискаха здраво кръста ми, а очите му бяха тъмни като бездънни води. После лицето му се промени и той ме целуна бързо по челото.

— Ела, сасенак — каза и ме хвана за ръка. — Ще кажа на мъжете, че си ми жена. Останалото ще трябва да го преживеем.

Роклята беше с по-дълбоко деколте от необходимото и малко тясна в гърдите, но иначе не беше чак толкова зле.

— И откъде знаеш, че Дафни е моят размер? — попитах, докато загребвах супа с лъжицата.

— Казах ти, че не съм лягал с тях — отвърна внимателно Джейми. — Никога не съм ги и поглеждал. — Примигна насреща ми като голяма червена сова — някакъв вроден тик му пречеше да смигне само с едното око — и аз се засмях.

— Тази рокля ти стои много по-добре, отколкото на Дафни, обаче. — Огледа одобрително деколтето ми и махна на една прислужница, която носеше поднос с пресни питки.

Кръчмата на Мубрей въртеше добър бизнес по обед. За разлика от задушевната задимена атмосфера в „Краят на света“ и други подобни питейни заведения, кръчмата на Мубрей беше голяма и елегантна, с външно стълбище, което водеше до втория етаж, където имаше просторна трапезария, която да задоволи апетита на единбургските проспериращи търговци и чиновници.

— Кой си в момента? — попитах го. — Чух мадам Жан да те нарича „мосю Фрейзър“… Фрейзър ли си за обществото обаче?

Той поклати глава и начупи една питка в супата си.

— Не, в момента съм Сони Малкълм, печатар и издател.

— Сони ли? Това галено от Алегзандър ли е? Очаквах да е „Санди“, особено като се има предвид цветът на косата ти. — Не че косата му бе с пясъчен свят, всъщност. Приличаше на косата на Бри — много гъста, леко вълниста и с всички оттенъци на червеното и златното; медено и канела, кестеняво и кехлибарено, червено, червеникавокафяво — всичко смесено.

Внезапно усетих вълна от копнеж по Бри; и едновременно с това жадувах да развържа косата на Джейми и да прекарам ръце под нея, да усетя извивката на черепа му и меките кичури между пръстите си. Още усещах гъделичкането ѝ, докато бе разпусната върху гърдите ми в утринната светлина.

Дъхът ми се накъса леко и аз сведох глава над супата от омари.

Джейми като че ли не забеляза; добави голяма буца масло в купата си и поклати глава.

— Сони се казва в Северна Шотландия — информира ме той. — И на Островите. Санди казват в Низините… невежите сасенаци. — Вдигна вежда към мен с усмивка и поднесе лъжица от гъста и ароматна супа към устата си.

— Добре. Сигурно по-подходящият въпрос е… коя съм аз?

Той все пак бе забелязал. Усетих как един голям крак побутва моя и ми се усмихна над купата си.

— Ти си моята съпруга, сасенак. Винаги. Който и да съм аз… ти си ми жена.

По лицето ми плъзна прилив на удоволствие и видях как спомените от нощта се отразяват и на неговото. Връхчетата на ушите му порозовяха.

— Не мислиш ли, че в супата ти има твърде много черен пипер? — попитах и преглътнах още една лъжица. — Сигурен ли си, Джейми?