Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Ръката на Иън стисна моята като челюсти на капан.

— Иън! — изпищях аз така силно, че се чух над шума на тълпата и огъня.

Погледнах натам, накъдето гледаше той, и видях нещо като привидение на прозореца на втория етаж. Като че ли се бореше с черчевето и после падна назад, обгърнато от дим.

Сърцето ми се качи право в устата. Не беше ясно дали тази фигура наистина е Младия Иън, но със сигурност имаше човешка форма. Иън не изгуби време да зяпа натам, а тръгна към вратата толкова бързо, колкото дървеният крак му позволяваше.

— Чакай! — извиках и хукнах след него.

Джейми се облягаше на печатарската преса и гърдите му се надигаха с мъка, докато се опитваше да си поеме въздух и да благодари на помощниците си.

— Джейми! — Хванах го за ръкава и грубо го извърнах от червендалестия бръснар, който развълнувано бършеше ръце в престилката и оставяше дълги черни ивици сред петната от засъхнал сапун и точиците кръв.

— Горе! — изкрещях и посочих. — Младия Иън е горе!

Джейми отстъпи назад, като бършеше черното си лице с ръкав, и се втренчи диво в прозорците. Не се виждаше нищо, освен потрепващия блясък на огъня.

Иън се мяташе в ръцете на неколцина съседи, които се опитваха да му попречат да влезе в печатницата.

— Не, човече, не можеш да влезеш! — изкрещя капитанът на Стражата и се опита да сграбчи размятаните му ръце. — Стълбището падна и покривът ще падне!

Въпреки че не беше много едър и имаше дървен крак, Иън беше висок и жилав, и немощната хватка на стражите — предимно пенсионери от полковете на планинците — не можеше да се мери с неговата сила, подклаждана от отчаянието на бащата. Бавно, но сигурно, цялата групичка се приближаваше до стълбите на печатницата и Иън повлече своите спасители към пламъците.

Усетих как Джейми си поема дъх възможно най-дълбоко и след миг също беше на стълбите. Хвана Иън през кръста и го издърпа назад.

— Слизай, човече! — изкрещя дрезгаво. — Няма да се справиш… Стълбището го няма! — Огледа се, видя ме и хвърли Иън назад. Той изгуби равновесие и падна в ръцете ми. — Дръж го — извика над рева на пламъците. — Ще доведа момчето!

После се обърна и хукна по стълбите на съседната сграда, като си пробиваше път през клиентите на магазина за шоколад на приземния етаж, които бяха излезли на улицата да зяпат развълнувани с глинени чаши в ръце.

Аз последвах примера на Джейми и хванах здраво Иън през кръста. Той направи подмолен опит да последва Джейми, но после спря и се скова в ръцете ми. Сърцето му биеше лудо под бузата ми.

— Не се тревожи — казах безсмислено аз. — Той ще се справи; ще го изведе. Ще видиш. Знам, че ще успее.

Иън не отговори — може и да не беше чул, — но стоеше скован като статуя в ръцете ми, дъхът му излизаше накъсано като стенания. Когато го освободих, пак не помръдна, но щом застанах до него, хвана ръката ми и я стисна силно. Костите ми щяха да застържат едни в други, ако не го бях стиснала и аз така здраво.

Не мина и минута, преди прозорецът над магазина за шоколад да се отвори и главата и раменете на Джейми се появиха — червената му коса сияеше като заблуден пламък, отделил се от главния огън. Той се покатери на перваза и предпазливо се извърна клекнал, докато не се обърна към сградата.

Изправи се по чорапи, хвана се за улука на покрива и се издърпа бавно, а дългите пръсти на краката му търсеха опора в цепнатините между споените с хоросан камъни по фасадата на къщата. Със сумтене, което се чу дори над огъня и тълпата, той се олюля над ръба на покрива и изчезна зад билото му.

Един по-нисък мъж вероятно нямаше да успее. Нито пък Иън с дървения си крак. Чух го как каза нещо под нос; молитва вероятно, но когато го погледнах, беше стиснал зъби и чертите му бяха сковани от страх.

„Какво, по дяволите, прави там?“, помислих си и не усетих как съм го изрекла на глас, докато бръснарят, заслонил очи до мен, не отвърна:

— На покрива на печатницата има капандура, мадам. Сигурно господин Малкълм се опитва да влезе на горния етаж през нея. Чиракът му ли е там?

— Не! — сопна се Иън. — Моят син!

Бръснарят се сви под погледа на Иън, като мърмореше: „О, да, точно тъй, сър, точно тъй!“ и се кръстеше. Виковете на тълпата прераснаха в рев, когато на покрива на магазина за шоколад се появиха две фигури. Иън пусна ръката ми и се втурна напред.

Джейми беше хванал през кръста Младия Иън, който се привеждаше и се олюляваше заради вдишания дим. Беше очевидно, че няма да могат да се върнат през съседната сграда в това си състояние.