Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Той те познаваше, чичо Джейми — каза Младия Иън, вече говореше по-лесно след поглъщането на портъра. — С истинското ти име.

Джейми се стресна, изглеждаше изненадан.

— Джейми Фрейзър ли? — Младия Иън кимна, отпивайки. — Да. Но знаеше и другото ти име — Джейми Рой.

— Джейми Рой ли? — Иън погледна объркано зет си, който сви нетърпеливо рамене.

— Така ме знаят на пристанищата. Господи, Иън, знаеш с какво се занимавам!

— Да, знам, но не знаех, че и момчето ти помага. — Той стисна устни и насочи пак вниманието си към сина си. — Продължавай, момче. Няма да те прекъсвам повече.

Морякът попитал кръчмаря как един стар морски вълк, който си търси работа, може да намери някой си Джейми Фрейзър, за когото се знаело, че търси способни мъже. Кръчмарят отвърнал, че не знае това име, а морякът се навел по-близо, плъзнал монета по масата и с по-тих глас го попитал дали името „Джейми Рой“ му е по-познато.

Кръчмарят останал невъзмутим и морякът скоро излязъл от кръчмата, а Младия Иън тръгнал след него.

— Реших, че ще е добре да разбера кой е и какво иска — обясни той, примигвайки.

— А защо не се сети да оставиш съобщение за Уоли на кръчмаря? — каза Джейми. — А онзи накъде тръгна?

Тръгнал бързо по пътя, но не толкова бързо, че едно здраво момче да не може да го следва на внимателно разстояние. Морякът тръгнал към Единбург, който бил на около пет мили, и на по-малко от час, и накрая пристигнал в кръчмата „Зелената сова“, следван от Младия Иън, който бил пред припадък от жажда.

Аз се сепнах, щом чух името на кръчмата, но не казах нищо, не исках да прекъсвам разказа му.

— Там беше ужасно претъпкано — докладва момчето. — Нещо се беше случило сутринта и всички говореха за него… но млъкнаха, когато ме видяха. Така или иначе и там стана същото. — Той се закашля и прочисти гърлото си. — Морякът си поръча пиене — бренди, — после попита кръчмаря дали познава някой си доставчик на бренди на име Джейми Рой или Джейми Фрейзър.

— И той какво каза? — прошепна Джейми. Гледаше напрегнато племенника си, но аз виждах как мисли усилено, защото между гъстите му вежди се бе образувала малка бръчка.

Мъжът тръгнал методично от кръчма на кръчма, следван от сянката си, и навсякъде си поръчвал бренди и повтарял въпроса.

— Трябва да се е напил с толкова бренди — отбеляза Иън.

Младия Иън поклати глава.

— Той не го пиеше. Само го миришеше.

Баща му изцъка с език при това скандално прахосване на хубава пиячка, но червените вежди на Джейми скочиха още по-високо.

— А опита ли някое? — попита той рязко.

— Да. В „Кучето и пищова“, и после в „Синият глиган“. Само го опита обаче, после остави чашата. Никъде не пи, а ходихме в пет кръчми, преди да… — замълча и отпи отново.

Лицето на Джейми претърпя изумителна трансформация. От смръщено объркване сега стана напълно безизразно и после като че ли получи прозрение.

— Значи така — каза си тихо. — Така значи. — Вниманието му се върна към племенника му. — А после какво стана, момче?

Младия Иън пак доби нещастен вид. Преглътна и видях тръпката по дългата му шия.

— Ами от Кърс до Единбург пътят беше ужасно дълъг — започна той, — много бях жаден…

Баща му и чичо му се спогледаха недоволно.

— И пи твърде много — рече примирено Джейми.

— Ами не знаех, че ще ходи в толкова много кръчми, нали? — извика момчето в самозащита и ушите му порозовяха.

— Не, разбира се — каза любезно Джейми, потушавайки забележката, която Иън бе на път да излае. — Докога издържа?

До средата на Кралската миля, оказа се, където Младия Иън, победен от ранното ставане, дългия преход и ефектите на около две кварти ейл, заспал в едно кьоше и се събудил след час, а от моряка нямало и следа.

— Затова дойдох тук — обясни той. — Мислех си, че чичо Джейми трябва да знае за това. Но го нямаше. — Погледна ме и ушите му станаха още по-розови.

— И защо реши, че той трябва да е тук? — Иън се взираше страховито в отрочето си, после обърна свредела на погледа си към своя зет. Кипящият гняв, който бе сдържал от сутринта, внезапно изригна.

— Точно ти ли ще ме питаш, татко! — Младия Иън се изправи, олюлявайки се леко, но бе сложил големите си кокалести длани на кръста.

— Аз ли? И какво трябва да означава това, идиотче нещастно? — извика Иън, ококорен от гняв.

— Означава, че си гаден лицемер! — изкрещя дрезгаво синът му. — Проповядваш на мен и на Майкъл благочестие и да имаме само една жена, а ти през цялото време си се измъквал в града, за да гониш курви!