Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Уиски — подадох бутилката на Джейми, — и студен чай за изгарянията. — Махнах капака от последната купа, в която няколко салфетки се киснеха в студен чай.

— Студен чай ли? — Джейми вдигна вежди. — Готвачката няма ли масло?

— Не се слага масло на изгаряния — казах му аз. — Сок от алое или сок от плантан или живовляк, но готвачката няма такива. Студеният чай е най-добрият ни вариант.

Наложих мехурите по ръцете и предмишниците на момчето и попих нежно аленото му лице с напоени в чай салфетки, докато Джейми и Иън се гощаваха с чай и уиски, след което всички седнахме освежени, за да чуем остатъка от историята на Иън.

— Ами — започна той — повървях из града, чудех се какво да направя. Накрая главата ми малко се проясни и реших, че ако мъжът, когото следвах, върви от кръчма на кръчма по главната улица, ако ида до другия край и тръгна нагоре по улицата, може да го срещна по пътя.

— Гениална мисъл — рече Джейми и Иън кимна одобрително, вече не беше така смръщен. — Намери ли го?

Младия Иън кимна.

— Намерих го.

Той слязъл пеша по Кралската миля почти до двореца Холируд и тръгнал обратно нагоре по улицата, като спирал във всяка кръчма да пита за едноок мъж с плитка. Под Кенънгейт никой не го бил виждал и той започнал да се отчайва, но внезапно го забелязал да седи в една кръчма близо до пивоварната на Холируд.

Вероятно спрял да си почине, а не да търси информация, защото просто си седял и пиел бира. Младия Иън се скрил зад кочината в двора и останал там да наблюдава, докато накрая мъжът станал, платил и излязъл бавно навън.

— Той не отиде в повече кръчми — докладва момчето, като обърса капка мляко от брадичката си. — Отиде право на Карфакс Клоуз, при печатницата.

Джейми каза нещо на келтски под нос.

— Така ли? А после?

— Ами видя, че е затворено, разбира се. После видя, че вратата е заключена, и погледна към прозорците, сякаш се чудеше дали да ги разбие. После го видях да се озърта към минувачите — по това време имаше много хора, отиваха в магазина за шоколад. Той постоя отпред малко, мислеше, и после тръгна назад по уличката — трябваше да вляза в шивачницата на ъгъла, за да не ме види.

Мъжът спрял на входа на уличката, после явно взел решение, завил надясно, изминал няколко крачки надолу и изчезнал в малка алея.

— Знаех, че тя води до двор зад улицата — обясни Младия Иън. — И веднага разбрах какво е намислил.

— Там има малък двор — обясни Джейми, като видя, че съм объркана. — За боклуци и доставки — но задната врата на печатницата води натам.

Младия Иън кимна и остави празната купа.

— Да. Реших, че е наумил да влезе в печатницата. И се сетих за новите брошури.

— Господи! — рече Джейми. Беше леко пребледнял.

— Брошури ли? — вдигна вежди Иън. — Какви брошури?

— Нови материали за господин Гейдж — обясни Младия Иън.

Иън все още изглеждаше в неведение, също като мен.

— Политически — рече направо Джейми. — Статия за отхвърляне на последния акцизен закон — с призив към гражданската опозиция, — ако се налага и чрез насилие. Пет хиляди, току-що отпечатани, складирани в задната стаичка. Гейдж щеше да дойде да ги вземе утре сутрин.

— Господи! — каза Иън. Беше пребледнял дори повече от Джейми, в когото се взираше с ужас и страхопочитание. — Ти да не си откачил? На гърба ти вече няма здраво място. Още не е изсъхнало мастилото на указа за помилването ти? Забъркал си се с Том Гейдж и подривната му група и си замесил и сина ми в това?

Гласът му се надигаше и сега той скочи на крака със стиснати юмруци.

— Как можа, Джейми… как? Не страда ли достатъчно заради действията си — не страдахме ли и ние с Джени? През войната и след това… Господи, мислех, че вече си приключил със затворите, кръвта и насилието!

— Така е — каза кратко Джейми. — Не съм част от групата на Гейдж. Но съм печатар, нали? Той ми плати за тези брошури.

Иън вдигна ръце в жест на огромно раздразнение.

— О, да! И това ще е от огромно значение за агентите на краля, когато те арестуват и те заведат в Лондон да те обесят! Ако намерят тези неща в печатницата ти… — Тогава му хрумна нещо и той се обърна към сина си.

— О, затова ли? — попита. — Сетил си се, че тези брошури са там… затова ли запали печатницата?

Младия Иън кимна, сериозен като млада сова.

— Не можех да ги изнеса навреме — рече той. — Не и пет хиляди. Мъжът… морякът… счупи задния прозорец и се протегна към резето на вратата.

Иън се обърна към Джейми.

— Проклет да си! — рече яростно. — Проклет да си, безразсъден глупако, Джейми Фрейзър! Първо якобит, а сега и това!