Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

Имах чувството, че сянката на Франк гледа лошо над рамото ми. Е, поне Роджър не беше черен. Изкашлях се и казах:

— Наистина ли? Какво?

Те се спогледаха и се ухилиха широко един на друг.

— Почакай и ще видиш, мамо — каза Бри с дразнещо самодоволство.

— Виждаш ли? — рече тя двайсет минути по-късно, когато се наведох над бюрото в кабинета на имението. На издрасканата повърхност на писалището на преподобния Уейкфийлд имаше купчинка жълти листове, покафенели по краищата. Бяха сложени в найлонови джобчета, но явно досега не бяха пазени особено; крайчетата им бяха парцаливи, един лист бе скъсан през средата и всички имаха надраскани бележки в полетата и в текста. Очевидно това беше нечия чернова… на нещо.

— Това е текстът на една статия — каза ми Роджър, докато ровеше из купчина огромни книги, които лежаха на дивана. — Публикувана е в нещо като списание, наречено „Форестърс“, издавано от печатар, наречен Алегзандър Малкълм, в Единбург, през 1765 г.

Преглътнах и вталената ми рокля внезапно някак ми отесня под мишниците; 1765 година бе почти двайсет години след времето, когато напуснах Джейми.

Взирах се в изписаните на ръка покафенели букви. Бяха дело на някой не особено умел в писането, ту бяха сгъстени, ту разкрачени, с твърде големи завъртулки на някои букви. Вероятно почерк на левичар, който е писал с дясната ръка.

— Ето, това е публикуваната версия. — Роджър отвори папката на бюрото пред мен и посочи. — Виждаш ли датата? От 1765 г. е и текстът е почти същият като в ръкописа; само няколко странични бележки не са включени.

— Да. А актът за собствеността…

— Ето го. — Бриана зарови бързо в горното чекмедже и извади много смачкана хартия в същото найлоново джобче. Тази защита бе още по-закъсняла, отколкото при ръкописа; по хартията имаше следи от вода, мръсотия и беше скъсана, много от думите бяха размазани и нечетливи. Но имаше три подписа в дъното, които още личаха ясно.

Написано от моята ръка — гласеше нечетливият почерк, тук все пак изпълнен с по-голяма грижа и само едрата завъртулка на „р“ показваше, че е същият като небрежния ръкопис, — Джеймс Алегзандър Малкълм Макензи Фрейзър . И отдолу се бяха подписали двамата свидетели. С тънък фин почерк — Мърто Фицгибънс Фрейзър , и отдолу с моя едър и закръглен почерк — Клеър Бюшамп Фрейзър .

Седнах внезапно и сложих ръка върху документа, сякаш да отрека съществуването му.

— Това е, нали? — каза тихо Роджър. Привидната му овладяност се отричаше от ръцете, които трепереха леко, когато вдигна купчината листа на ръкописа, за да ги сложи до документа. — Ти си го подписала. Категорично доказателство… ако имахме нужда от такова — добави и погледна за миг към Бри.

Тя поклати глава и остави косата да скрие лицето ѝ. Не са имали нужда от такова, и двамата. Изчезването на Гейли Дънкан през камъните преди пет месеца бе достатъчно доказателство за истинността на моята история.

Все пак беше смайващо да го видиш черно на бяло. Отместих ръка и пак погледнах документа, а после и ръкописа.

— Същият ли е, мамо? — Бри се наведе тревожно над страниците, косата ѝ докосна леко ръката ми. — Статията не е подписана… или е била, но с псевдоним. — Тя се усмихна за миг. — Авторът се е подписал Q. E. D. На нас почеркът ни изглежда същият, но не сме специалисти и не искахме да го даваме на експерт, докато ти не го видиш.

— Да, мисля, че е същият. — Имах чувството, че не ми достига въздух, но в същото време се изпълвах с невероятна радост. — Да, почти сигурна съм. Джейми го е писал. — Q. E. D.! Усетих абсурден порив да извадя страниците от найлоновите им покрови и да ги стисна в ръце, да усетя мастилото и хартията, които бе докосвал; сигурното доказателство, че е оцелял.

— Има и още. Косвено доказателство — каза Роджър с гордост. — Виждаш ли? Това е статия срещу акцизен данък от 1764 г. и защитава отхвърлянето на ограниченията за износ на алкохол от Северна Шотландия към Англия. Ето го — препускащият му пръст спря на една фраза — „както се знае от векове“, „Свободата и Уискито са неразделни“. — Виждаш ли как е сложил шотландската диалектна фраза в кавички? Взел я е от някъде другаде.

— Взе я от мен — казах тихо. — Аз му я казах… когато се готвеше да открадне портвайна на принц Чарлс.

— Помня — кимна Роджър, очите му светеха от вълнение. — Но това е цитат от Бърнс — каза и се смръщи внезапно. — Вероятно е взета от него… Бърнс роден ли е бил тогава?