Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 1

— Да — каза самодоволно Бри, прекъсвайки Роджър. — Но Робърт Бърнс е бил на шест години през 1765 г.

— А Джейми е бил на четирийсет и четири. — Внезапно всичко изглеждаше реално. Той беше жив — бил е жив, поправих се, като се опитвах да овладея емоциите. Сложих пръсти върху страниците, треперещи пръсти.

— И ако… — започнах, но спрях и преглътнах отново.

— И ако времето тече паралелно, както смятаме… — Роджър също замълча и ме погледна. После погледна Бриана.

Тя беше пребледняла, но гледаше спокойно и пръстите ѝ бяха топли, когато докосна ръката му.

— Тогава ти можеш да се върнеш, мамо — каза тя тихо. — И да го намериш.

Пластмасовите закачалки изтракаха в стоманената тръба на стойката с дрехи, докато прехвърлях наличния избор.

— Мога ли да ви помогна, госпожице? — Продавачката ме гледаше като горящ от желание да помогне пекинез, очертаните в синьо очи едва се виждаха през кичурите, които стигаха до върха на носа ѝ.

— Имате ли още от тези старомодни рокли? — посочих към окачалката пред мен, пълна с рокли по последната мода — с дантелени бюстиета, дълги поли от кариран памук и кадифе.

Устата на момичето бе така напластена с червило, че очаквах то да се напука, когато се усмихне, но не стана.

— О, да, получихме нова доставка от „Джесика Гутенбърг“ днес. Не са ли най-страхотните старомодни рокли? — Тя прокара възхитено пръст по един кафяв кадифен ръкав, после се завъртя на равните си обувки и посочи към центъра на магазина. — Ето там, до табелата.

Табелата стоеше върху една кръгла стойка за дрехи и гласеше: „Уловете чара на осемнайсети век“ с големи бели букви. Точно под нея с накъдрен почерк беше подписът — Джесика Гутенбърг .

Докато мислех върху вероятността някой наистина да се казва Джесика Гутенбърг, аз прехвърлях съдържанието на стойката и спрях на една наистина страхотна рокля от кремаво кадифе със сатенени платки и много дантела.

— Ще стои чудесно, нали. — Пекинезът се беше върнал. Малкото носле надушваше шанс за продажба.

— Може би — казах аз, — но не е много практична. Ще се нацапа само докато идеш до магазина. — Отметнах бялата рокля с известно съжаление и продължих към следващата десети размер.

— О, червената е разкошна! — Момичето плесна с ръце в екстаз пред една искряща гранатова рокля.

— Наистина — прошепнах, — но не ми трябва нещо толкова ярко. Не искам да ме вземат за проститутка, нали? — Пекинезът ме погледна стреснато, после реши, че се шегувам, и се изкикоти.

— Ето тази — каза решително и посегна покрай мен, — тази е идеална. Вашият цвят.

Наистина беше почти идеална. Дълга до пода, с три четвърти ръкави, поръбени с дантела. Наситено кафеникавозлатна, с кафяви, кехлибарени и оранжеви отблясъци в тежката коприна.

Вдигнах я внимателно от закачалката, за да я огледам. Малко прекалено, но щеше да свърши работа. Беше ушита горе-долу добре; без стърчащи конци или неравни ръбове. Машинната бродерия на бюстието бе само закрепена, но лесно можеше да се зашие.

— Ще я пробвате ли? Пробните са ето там. — Пекинезът подскачаше до мен, окуражен от интереса ми. Погледнах за миг цената и разбрах защо; сигурно работеше на комисион. Поех дълбоко дъх пред цифрата, която можеше да покрие месечен наем на апартамент в Лондон, но свих рамене. Все пак за какво бяха парите?

Но се поколебах.

— Не зная… — рекох със съмнение, — хубава е, но…

— О, не се тревожете, че е за по-млад човек — каза пекинезът най-искрено. — Вие изглеждаше на двайсет и пет! Е… може би на трийсет — заключи кротко, след като погледна лицето ми.

— Благодаря — отвърна сухо. — Не се тревожех за това обаче. Предполагам, че нямате без ципове, нали?

— Ципове ли? — Малкото ѝ кръгло личице пребледня под грима. — Ами… не. Мисля, че нямаме.

— Е, не се тревожете — казах, преметнах роклята на ръката си и тръгнах към пробната. — Циповете ще са ми най-малката грижа.

— Две златни гвинеи, шест суверена, двайсет и три шилинга, осемнайсет флорина, десет полупенита и… дванайсет фартинга. — Роджър остави последната монета на проблясващата купчина, после зарови в джоба на ризата си с вглъбено изражение. — О, ето. — Извади малка найлонова торбичка и внимателно изсипа шепа медни монети на купчина до останалите.

— Това са най-дребните шотландски монети от онова време. Взех колкото можах, защото предимно тях ще използваш. Не би искала да плащаш с по-едрите монети, освен ако не си купуваш кон или нещо такова.