Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

Джени скочи, като почти забрави да вземе кошницата с лука.

— Въоръжен ли е? — попита тя тревожно — Донесъл ли е пищов или сабя?

Иън поклати глава, тъмната му коса се развяваше от вятъра.

— О, не, мамо! — рече тя. — По-лошо е. Довел е адвокат!

Хобарт Макензи бе точно обратното на страховит отмъстител. Дребен, крехък човек на трийсетина години, той имаше светлосини очи със светли мигли, които често се навлажняваха, и неопределими черти, като се започне от оредяващата коса и се стигне до хлътналата брадичка, която сякаш се опитваше да се скрие в гънките на шалчето.

Той приглаждаше косата си пред огледалото в коридора, когато влязохме в къщата, а на масата до него имаше перука с къдрици. Той примигна тревожно пред нас, после грабна перуката и я нахлупи на главата си, като едновременно с това се покланяше.

— Госпожо Джени. — Малките заешки очички отскочиха към мен, после обратно, сякаш се надяваше да ме няма, но много се опасяваше, че съм там.

Джени ме погледна, въздъхна дълбоко и хвана бика за рогата.

— Господин Макензи — рече тя, като направи официален реверанс. — Може ли да ви представя снаха си Клеър? Клеър, това е господин Хобарт Макензи от Кинуолис.

Устата му се отвори и той просто ме зяпна. Понечих да протегна ръка към него, но размислих. Много ми се щеше да знам какво препоръчва Емили Пост в такива случаи, но госпожица Пост не присъстваше и бях принудена да импровизирам.

— Приятно ми е да се запознаем — казах и се усмихнах възможно най-сърдечно.

— Ааа… — Наклони колебливо глава към мен. — Ами… на вашите услуги… мадам.

За щастие в този момент вратата на салона се отвори. Погледнах към дребна спретната фигура на прага и нададох радостен вик:

— Нед! Нед Гауън!

Наистина беше Нед Гауън, възрастният единбургски адвокат, който навремето ме бе спасил от изгаряне на клада заради вещерство. Сега беше значително по-стар, по-дребен и сбръчкан като сушените ябълки в избата.

Ярките черни очи си бяха същите обаче и се впериха веднага радостно в мен.

— Скъпа моя! — възкликна той и хукна куцукайки напред. Сграбчи усмихнат ръката ми и притисна сухите си устни в нея с трескава галантност.

— Чух, че си…

— Как така…

— … толкова се радвам да те видя!

— … толкова се радвам да те видя отново, но…

Покашляне откъм Хобарт Макензи прекъсна този накъсан разговор и господин Гауън погледна стреснато нагоре, после кимна.

— О, да, разбира се. Първо работата, скъпа моя — каза той с галантен поклон, — а после ако искаш, ще съм очарован да чуя историята на приключенията ти.

— О… ще се постарая — отвърнах, като се питах точно колко ще настоява да чуе.

— Прекрасно, прекрасно. — Огледа коридора, ярките очички обхванаха Хобарт и Джени, която бе закачила наметалото си и приглаждаше коса. — Господин Фрейзър и господин Мъри вече са в салона. Господин Макензи, ако вие и дамите благоволите да се присъедините към нас, вероятно ще уредим делата ви бързо и в дух на доброжелателство. Ако ми позволите, скъпа моя? — Той сви кокалестата си ръка към мен.

Джейми още беше на дивана, където го бях оставила, и приблизително в същото състояние — иначе казано, жив. Децата ги нямаше, с изключение на едно пухкаво мъниче, което се бе свило в скута му и спеше. Косата на Джейми сега имаше няколко малки плитки от едната страна и сплетени копринени панделки в другата, което му придаваше неуместно празничен вид.

— Приличаш на Страхливия лъв от Оз — казах му тихо, докато сядах на възглавница зад дивана. Не мислех, че Хобарт Макензи е наумил нападение, но ако нещо се случеше, смятах да съм близо до Джейми.

Той сякаш се стресна и вдигна ръка към главата си.

— Така ли?

— Тихо, ще ти кажа по-късно.

Другите участници вече се настаняваха в салона, Джени до Иън на канапенцето, а Хобарт и господин Гауън на двете кадифени кресла.

— Събрахме ли се? — попита господин Гауън, оглеждайки стаята. — Всички заинтересувани страни ли присъстват? Отлично. Е, нека започваме. Първо ще заявя, че съм тук в качеството си на адвокат на господин Хобарт Макензи, за да представлявам интересите на госпожа Джеймс Фрейзър — видя как се сепвам и уточни: — Иначе казано, на втората госпожа Джеймс Фрейзър, Лери Макензи. Това ясно ли е?

Погледна питащо към Джейми, който кимна.

— Да.

— Добре. — Господин Гауън взе чаша от масата до него и отпи малка глътка. — Клиентите ми, Макензи, приеха предложението ми да потърсят законово решение за бъркотията, която, както разбрах, е причинена от внезапното и неочаквано — макар и, разбира се, много щастливо… — добави с поклон към мен — завръщане на първата госпожа Фрейзър.