Диана Гэблдон - Каменният кръг - том 2

— Сега седни и се измий. Миришеш като бардак.

— Сигурно — каза, като се чешеше. — Имаше такъв над кръчмата, където войниците пиеха и играеха на зарове. — Взе сапуна и го пусна в горещата вода.

— Над кръчмата, така ли?

— Е, момичетата слизаха долу от време на време — обясни той. — Не беше възпитано да ги гоня от скута си все пак.

— А майка ти те е възпитала добре, нали — казах много сухо.

— Сега като се замисля, най-добре да останем на котва тук до сутринта — каза той замислено, като ме гледаше.

— Така ли?

— И да спим на брега, където има достатъчно място.

— За какво ? — попитах с подозрение.

— Ами аз съм го планирал, нали разбираш? — каза той и плисна вода на лицето си с две ръце.

— Какво си планирал? — попитах, а той изсумтя и отърси водата от брадата си, преди да отговори.

— Ами мисля за това от месеци — каза с нетърпение. — Всяка нощ, докато бях свит на проклетата койка и слушах как Фъргъс сумти и пърди. Всичко съм обмислил, точно какво ще направя, ако те заваря гола и готова, и ако няма никого наблизо, и има достатъчно място. — Той затърка силно сапуна между дланите си и сапуниса лицето си.

— Е, аз съм готова — казах заинтригувана. — И има място. Колкото до голотата…

— Ще се погрижа за това — увери ме той. — Това е част от плана. Ще те отведа някъде на скришно, ще постеля нещо да легнеш и ще седна до теб.

— Е, това е някакво начало. После? — Седнах на койката. Той се наведе и ухапа леко ухото ми.

— Ами после ще те сложа на коляното си и ще те целуна. — Замълча, за да ми покаже — като хвана ръцете ми, за да не мърдам. Пусна ме след минути, устните му бяха подути, имаха вкус на ейл, сапун и на Джейми.

— Значи това е първата стъпка — казах аз, като бършех сапуна от устните си. — После?

— Ами ще те сложа да легнеш на постелката, ще увия косата ти на ръката си и ще вкуся лицето, шията, ушите и гърдите ти — каза той. — Мисля, че ще го правя, докато започнеш да пискаш тихичко.

— Не пискам!

— Напротив. Ще ми подадеш ли кърпата?

— После — продължи той ведро, — мисля, че ще започна от другия край. Ще вдигна полата ти и… — Лицето му изчезна под кърпата.

— И какво? — попитах, много заинтригувана.

— И ще целуна вътрешната страна на бедрата ти, където кожата е толкова мека. Брадата ще е от полза там, нали? — Той я погали замислено.

— Вероятно — рекох малко немощно. — А аз какво ще трябва да правя през това време?

— Ами може да стенеш лекичко, ако искаш, за да ме окуражаваш, но иначе само да си лежиш.

Не ми изглеждаше да има нужда от окуражаване. Едната му ръка легна на бедрото ми, а с другата бършеше гърдите си с кърпата. Когато приключи, ръката му се плъзна зад мен и ме стисна.

— „Лявата му ръка е под главата ми — цитирах аз. — А другата ме прегръща.“ 23 23 Книга Песен на песните, от Соломона 2:6. — Б.пр. „Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.“ 24 24 Пак там, 2:5. — Б.пр.

Белите зъби пак блеснаха в брадата.

— По-скоро е грейпфрут — каза той, като стисна задника ми. — Или пък кратуна. Грейпфрутът е много малък.

— Кратуна ли? — възмутих се аз.

— Ами дивите тикви кратуни понякога стават много големи. — Стисна ме отново и свали ръка, за да измие подмишницата си. — Ще легна по гръб и ти ще легнеш над мен, за да мога да стискам задника ти и да го галя. — Спря да се мие, за да ми покаже какво има предвид, и аз изстенах неволно.

— Така — продължи той, подновявайки дейностите си, — ако решиш да подритваш леко, да мърдаш бедра или да пъшкаш в ухото ми по това време, няма да имам нищо против.

— Не пъшкам!

— О, напротив. Но сега за гърдите…

— О, реших, че си ги забравил.

— Никога — увери ме той. — Не. — И продължи невъзмутимо: — Тогава ще ти сваля роклята и ще легнеш само по риза.

— Не нося риза.

— О? Е, няма значение. Смятах да смуча през плата, докато зърната ти станат твърди. И после да я сваля, но няма проблем; ще се справя и без нея. Е, поради липсата на риза, ще се погрижа за гърдите ти, докато ти издаваш онзи блеещ звук…

— Аз не…

— А после — продължи той, — тъй като според плана ще си вече гола и — като се имат предвид действията ми дотогава — вероятно готова…

— О, само вероятно — казах аз. Устните ми още тръпнеха от първата точка от плана.

— … тогава ще отворя бедрата ти, ще си сваля панталоните и… — Замълча, чакаше.

— И? — попитах послушно.

Ухили се широко.

— И ще видим какъв звук ще издадеш тогава, сасенак.