Диана Габалдон - Каменният кръг

— Мога да го понеса.

— Само първия път е така — увери я той. — Следващия път ще е по-добре.

Тя кимна, след миг колебание се премести към него и протегна пръст.

— Може ли да те докосна? — Този път той наистина се засмя, макар че го потисна бързо.

— Мисля, че ще трябва, милейди, ако ще правя това, което искате от мен.

Дженива прокара бавно ръка по ръката му, така нежно, че той усети гъдел, и кожата му изтръпна в отговор. Набрала увереност, тя остави ръката си да опише кръг по предмишницата му.

— Много си… голям. — Той се усмихна, но остана неподвижен, позволяваше ѝ да изследва тялото му колкото пожелае. Усети как мускулите на корема му се стягат, когато тя погали бедрото му и продължи колебливо по извивката на хълбока му. Пръстите ѝ наближиха кривата груба линия на белега, който минаваше по лявото му бедро, но рязко спряха.

— Всичко е наред — увери я той. — Не ме боли вече. — Тя не отговори, а прокара бавно два пръста по белега, без да натиска.

Изследващите ръце станаха по-дръзки, плъзнаха се по извивките на широките му рамене и надолу по гърба — и спряха рязко. Той затвори очи и зачака, следейки движенията ѝ по преместването на тежестта ѝ по матрака. Тя мина зад него, мълчеше. После се чу треперлива въздишка и ръцете ѝ докоснаха отново съсипания му гръб.

— И не се ли изплаши, когато казах, че ще те бичуват? — Гласът ѝ бе странно дрезгав, но той остана неподвижен, със затворени очи.

— Не. Вече не се страхувам особено. — Всъщност започваше да се страхува, че няма да може да държи ръцете си далеч от нея или да се отнесе към нея с необходимата нежност, когато му дойде времето. Тестисите го боляха и усещаше как сърцето му бие в слепоочията.

Тя слезе от леглото и се изправи пред него. Той внезапно стана и я стресна така, че тя отстъпи назад, но посегна и сложи ръце на раменете ѝ.

— Може ли аз да те докосна, милейди? — Каза го дразнещо, но допирът му не беше такъв. Тя кимна, останала без дъх, за да отговори, и ръцете му я прегърнаха.

Притисна я към гърдите си, без да мърда, докато дишането ѝ не се успокои. Усещаше у себе си странна смесица от чувства. Никога не беше прегръщал жена без поне малко обич към нея, но сега нямаше никаква обич, нито можеше да има, заради нея. Имаше нежност към младостта ѝ и съжаление заради ситуацията, в която се намираше. Гневът от манипулацията ѝ и страхът от огромното престъпление, което щеше да извърши. Но над всичко това имаше ужасна похот, нужда, която стискаше органите му и го караше да се страхува от собствената си мъжественост, макар и да признаваше властта ѝ. Като се мразеше, той сведе глава и обхвана с длани лицето ѝ.

Целуна я нежно, кратко, но после по-дълго. Тя трепереше до него, докато той развързваше нощницата и я смъкваше от раменете ѝ. Вдигна я и я положи на леглото.

Легна до нея, прегърна я с една ръка, а с другата галеше гърдите ѝ, първо едната, а после другата, обграждаше всяка така, че тя да усети тежестта и топлината им.

— Мъжът трябва да покаже почитта си към тялото ти — каза той тихо, като възбуждаше зърната ѝ с леки, кръгови движения. — Защото си красива и това е твое право.

Тя изпъшка леко, после се отпусна под ръцете му. Той не бързаше, движеше се възможно най-бавно, галеше и целуваше, докосваше я цялата. Не я харесваше, не искаше да бъде тук, не искаше да прави това, но… бяха минали повече от три години, откакто не бе докосвал жена.

Опита да прецени кога е най-готова, но как, по дяволите, можеше да го направи? Тя беше зачервена и дишаше тежко, но просто си лежеше като парче порцелан на витрина. Проклето момиче, не можеше ли да му даде някакъв знак?

Прекара треперещата си ръка през косата ѝ, опитваше се да потисне порива от объркани чувства, който пулсираше през него с всеки удар на сърцето. Беше ядосан, уплашен и ужасно възбуден, като повечето от тези чувства не му бяха никак от полза. Затвори очи и пое дълбоко дъх, опитваше се да запази спокойствие и да бъде нежен.

Не, разбира се, че не можеше да му покаже. Тя никога не бе докосвана от мъж. Като го принуди да легне с нея, му бе оказала проклето, нежелано и неоправдано доверие, оставяйки цялата работа на него!

Той я докосна нежно, погали я между бедрата. Тя не ги раздели, но и не се отдръпна. Беше леко влажна. Вероятно достатъчно?

— Добре — прошепна ѝ. — Стой мирна, мо крид — шепнеше с надеждата, че звучи успокоително, и се намести върху нея, като разтвори с коляно краката ѝ. Усети как тя се сепна при топлината на тялото му и при допира на члена му, и зарови ръце в косата ѝ, за да я задържи, като не спираше да шепти на келтски.