Диана Габалдон - Каменният кръг

— Ами ти? — попита ме внезапно.

Погледнах го стресната.

— Какво аз?

Взираше се напрегнато в мен, разчиташе изражението ми.

— Ти искаш ли да идеш на такова място? — После сведе очи, като внимателно разделяше другата половинка на портокала. — Все пак… и ти имаш работа, нали? — Погледна ме и се усмихна лукаво. — В Париж научих, че не мога да ти попреча да го правиш. А и ти сама казваш, че нямаше да дойдеш, ако смъртта на Мензис не те е спряла там, където си била. Питам се можеш ли да станеш лечител в Колониите?

— Предполагам, че да — отвърнах бавно. — Почти навсякъде има болни и наранени хора все пак. — Погледнах го любопитно. — Ти си много странен мъж, Джейми Фрейзър.

Той се засмя и погълна останалото от портокала.

— О, тъй ли? И какво означава това?

— Франк ме обичаше — казах бавно. — Но с някои… частици от мен не знаеше какво да прави. Неща, които не разбираше или може би го плашеха. — Погледнах към Джейми. — Но не и теб.

Той сведе глава над втори портокал, ръцете му се движеха бързо, докато го разрязваше с кинжала си, но виждах леката усмивка в ъгълчето на устата му.

— Не, сасенак. Не ме плашиш. Или по-скоро ме плашиш, но само когато си помисля, че може да се затриеш някой път.

Изсумтях.

— Ти ме плашиш по същата причина, но сигурно няма какво да сторя по въпроса.

Той се засмя дълбоко и леко.

— И мислиш, че тъй като и аз няма какво да направя, не бива да се тревожа?

— Не съм казала, че не бива да се тревожиш… да не мислиш, че аз не се тревожа? Но вероятно не можеш да направиш нищо за мен.

Видях как отваря уста да възрази. После размисли и пак се засмя. Протегна ръка и хвърли едно парченце портокал в устата ми.

— Може би, сасенак, или пък не. Но съм живял достатъчно дълго, за да мисля, че няма голямо значение — стига да мога да те обичам.

Безмълвна заради портокаловия сок, аз се взирах изненадано в него.

— И аз те обичам — каза тихо. Наведе се към койката и ме целуна, устата му беше топла и сладка. После се отдръпна и внимателно докосна бузата ми.

— Почивай си сега. Ще ти донеса малко бульон.

Поспах няколко часа и се събудих още с треска, но гладна. Джейми ми донесе малко от бульона на Мърфи — гъста зелена смес с аромат на шери, в която плуваше масло — и настоя, въпреки протестите ми, да ме храни с лъжица.

— Имам си съвсем здрава ръка — сопнах се аз.

— Да, и съм те виждал да я използваш — отвърна, като умело ме заглуши с една лъжица. — Ако си така непохватна с лъжицата, както с иглата, ще го разлееш по гърдите си и ще го похабиш, а Мърфи ще ме млати с черпака. Хайде, отвори.

И аз отворих уста. Неохотата ми постепенно се стопяваше в нещо като топъл и сияещ ступор, докато се хранех. Не бях взела нищо за болката в ръката, но докато стомахът ми се разширяваше с огромно облекчение, почти спрях да я забелязвам.

— Искаш ли още една купа? — попита Джейми, когато преглътнах и последната лъжица. — Трябва да ти върнем силите. — Без да чака отговор, той отвори малкия супник, изпратен от Мърфи, и напълни пак купата.

— Къде е Исмаил? — попитах по време на краткото прекъсване.

— На кърмата. Явно не му е приятно долу — и не мога да го виня, като знам робовладелците в Бриджтаун. — Накарах Мейтланд да му върже хамак.

— Мислиш ли, че е безопасно да го пускаме така? Каква е тази супа? — Последната лъжица бе оставила приятен вкус на езика ми; следващата го съживи с пълна сила.

— От костенурка; Щерн хвана голяма ястребоклюна костенурка. Каза, че запазил корубата, за да ти направи гребенчета. — Джейми се смръщи леко, дали заради галантността на Лоренц Щерн, или заради присъствието на Исмаил. — Колкото до черния, не е съвсем пуснат на свобода — Фъргъс го наблюдава.

— Фъргъс е на меден месец — възразих аз. — Не бива да го караш да прави това. Наистина ли е супа от костенурка? Никога не съм чувала за такава. Великолепна е.

Джейми не се трогна от думите ми за деликатното положение на Фъргъс.

— Е, той дълго ще е женен — рече безчувствено. — Нищо няма да му стане, ако не си свали гащите една нощ. А казват, че въздържанието втвърдява сърцето, нали?

— Раздялата — казах, като избегнах за миг лъжицата. — И не го втвърдява, а го разпалва. Ако нещо се втвърдява от отсъствието, то не е сърцето.

— Това са много пиперливи приказки за почтена омъжена жена — каза укорително Джейми и пъхна лъжицата в устата ми. — И противоречиви.

Преглътнах.

— Противоречиви ли?

— Аз определено съм малко твърд в момента — отвърна спокойно, като загреба лъжица. — Като седиш такава с пусната коса и щръкнали като черешки зърна.