Диана Габалдон - Каменният кръг

Джейми изви вежди към мен, но аз само свих безпомощно рамене, като галех гъстата рошава коса на тила на момчето. Джейми накрая се наведе напред, хвана го твърдо за раменете и го изправи в седнало положение.

— Погледни ме, Иън. Не, погледни ме… погледни ме!

С огромно усилие момчето изпъна врат и фиксира зачервените си очи в лицето на чичо си.

— Сега. — Джейми стисна ръцете му леко. — Първо — не е грях да убиеш човек, който се опитва да те убие. Църквата позволява да го убиеш, ако трябва, за да се защитиш, себе си, семейството си или страната си. Не си извършил смъртен грях и не си прокълнат.

— Не съм ли? — Младия Иън подсмръкна силно и попи лицето си с ръкав.

— Не, не си. — Джейми допусна в очите си лека усмивка. — Ще отидем заедно при отец Хейс на сутринта и той ще те изповяда и ще те опрости, но ще ти каже същото като мен.

— О… — изпъшка момчето с огромно облекчение и слабите му рамене се вдигнаха осезаемо, сякаш от тях бе паднало бреме.

Джейми пак го потупа по коляното.

— А за второто, не се страхувай да кажеш на баща си.

— Така ли? — Младия Иън бе приел думите на Джейми за състоянието на душата му без колебание, но изглеждаше доста недоверчив по отношение на този светски въпрос.

— Е, не казвам, че няма да се разстрои — добави честно Джейми. — Всъщност сигурно и цялата му коса ще побелее веднага. Но ще разбере. Той няма да те прогони, нито да се отрече от теб, ако от това се страхуваш.

— Мислиш, че ще разбере? — Младия Иън го погледна с очи, в които надеждата се бореше със съмнението. — Аз… не мисля, че той… татко убивал ли е човек? — попита внезапно.

Джейми примигна, стъписан от въпроса.

— Ами — рече бавно, — предполагам… все пак се е сражавал в битка, но аз… да ти кажа право, Иън, не знам. — Погледна малко безпомощно племенника си. — Хората не си споделят такива неща. Само понякога войниците, когато са много пияни.

Младия Иън кимна и пак подсмръкна с ужасен гъргорещ звук. Джейми бръкна бързо в ръкава за кърпата си, но внезапно вдигна глава, сякаш му бе хрумнало нещо.

— Затова ли каза, че трябва да говориш с мен, а не с баща си? Защото знаеш, че аз съм убивал хора?

Момчето кимна, оглеждайки лицето му с притеснени, доверчиви очи.

— Ами да. Помислих си… че ти ще знаеш какво се прави.

— Аха. — Джейми пое дълбоко дъх и ме погледна. — Ами… — Изпъна рамене и видях как приема бремето, което Младия Иън му предаваше. И въздъхна.

— Това, което се прави, е първо да се запиташ дали си имал избор. Не си имал, така че се успокой. После отиваш на изповед, ако можеш; ако не, казваш Деяние на разкаяние… това е достатъчно, защото не е смъртен грях. Нямаш вина — рече искрено, — но покаянието е защото много съжаляваш, че ти се е наложило да го направиш. Понякога така става и няма как да го спреш.

— А след това казваш молитва за душата на убития — продължи той, — да почива в мир и да не те преследва. Знаеш ли молитвата за упокой на душите? Ами нея трябва да кажеш, ако имаш възможност. В битка, когато няма време за нея, кажи… „Нека тази душа почива в мир, Исусе Христе, Царю на Небесата, амин.“

— „Нека тази душа почива в мир, Исусе Христе, Царю на Небесата, амин“ — повтори Младия Иън под нос. Кимна бавно. — Да, добре. А после?

Джейми докосна бузата му много нежно.

— После живееш с това, момче — рече тихо. — И това е.

— Мислиш ли, че мъжът, когото Младия Иън е проследил, има нещо общо с предупреждението на сър Пърсивъл? — Вдигнах капака на подноса с вечерята и помирисах одобрително; беше минало много време от супата при Мубрей.

Джейми кимна и взе нещо като пълнено рулце.

— Ще се изненадам, ако не е така — рече сухо. — Не само един човек ми желае злото, но не мога да си представя, че бродят на банди из Единбург. — Той отхапа и сдъвка усърдно, като клатеше глава. — Не, достатъчно ясно е, и няма какво да го мислим повече.

— Така ли? — Отхапах малко от моето рулце, после отхапах още. — Това е вкусно. Какво е?

Джейми свали рулото, от което се канеше да отхапе, и го изгледа с присвити очи.

— Гълъб с трюфели — рече той и го натъпка цялото в устата си.

— Не — каза и спря да преглътне. — Не — каза отново, по-ясно. — Повече ми прилича на съперник контрабандист. Има две банди, с които от време на време си имам неприятности. — Махна с ръка, пръскайки трохи, и посегна за друго руло.

— От начина, по който се е държал — мирисал е брендито и рядко го е опитвал… сигурно е дегустатор; някой, който може да разбере от миризмата къде е правено виното, а от вкуса — коя година е бутилирано. Много ценен човек — добави замислено, — странно, че са изпратили него по следите ми.